Процедура за събиране на суми по запис на заповед

Записът на заповед е абстрактна сделка, при нея издателят се задължава да заплати определена сума пари, без да се сочат причините за това. В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума /основанията могат да бъдат от различно естество, обикновено запис на заповед се издава за обезпечение на задължения по сключен договор./

В случай, че издателят не плати сумата по записа на заповед на падежа, то лицето, в чиято полза е поето задължението за заплащане на сумите по записа на заповед, може да предяви претенцията си по съдебен ред.

При неплащане на задължението по запис на заповед, лицето, в чиято полза е издаден записа на заповед може да подаде заявление до  районния съд въз основа на записа на заповед за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Съдът проверява  дали записът на заповед е редовен от формална страна, дали съдържа  всички, изискуеми от закона реквизити и ако прецени, че  записът на заповед е редовен от външна страна, издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за събиране на сумата по записа на заповед по принудителен ред.

Въз основа на изпълнителния лист Крeдоторът може да образува  изпълнително дело срещу длъжника. Съдия-изпълнителят връчва на длъжника покана за доброволно изпълнение заедно с препис от изпълнителния лист и от заповедта за незабавно изпълнение.

Едва в този момент длъжникът узнава, че срещу него са предприети действия за събиране на сумата по запис на заповед по принудителен ред и едва от този момент той може да предприеме действия за защита.

Продължете към цялата статия…Процедура за събиране на суми по запис на заповед

Отново за Топлофикация – Част I

Напоследък „Топлофикация” предприема агресивни мерки по събиране на вземанията си от своите длъжници. В зависимост от това дали Топлофикация разполага вече с изпълнителен лист срещу своите длъжници или не, предприема различни действия по събиране на вземанията си.  От 01.03.2008год. е в сила новия Граждански процесуален кодекс, уреждащ нов режим за събиране на вземания чрез нар. Заповедно производство. В случай, че Топлофикация се е снабдила с изпълнителен лист преди датата на влизане в сила на новия ГПК, или е подала молба за издаване на такъв изпълнителен лист преди тази дата, може да образува изпълнително производство с така издадения изпълнителен лист. Ако обаче не притежава такъв изпълнителен лист или претендира вземане за по-късен период от време, следва да се снабди с изпълнителен лист, съобразно сега действащото законодателство.

По-долу в настоящото изложение ще се опитам накратко да представя процедурите, които предприема Топлофикация за събиране на вземанията си и начините за защита срещу тези действия от страна на длъжниците.

Продължете към цялата статия…Отново за Топлофикация – Част I

Погасителна давност

Погасителната давност представлява период от време, през който Кредиторът на едно задължение е бездействал, поради което се е погасило правото му да търси защита  за упражняването на това му право по принудителен ред.  Погасяването на правото на Кредитора обаче не настъпва  със самото изтичане а времето, предвидено в закона, през което той е бездействал. Необходимо е Длъжникът да направи волеизявление, с което да се позове за изтеклата погасителна давност, като това изявление следва да се направи пред съд или съдебен изпълнител.

Позоваването на погасителна давност е средство за защита на Длъжника и то се прави само като възражение по предявен от Кредитора иск или образувано от последния изпълнително дело. В резултат на извършеното възражение за изтекла погасителна давност се погасява само правото на Кредитора да търси правата си чрез намесата на  държавата /съда /съдебния изпълнител/, а не и правото му да получи изпълнение на задължението, поради което ако Длъжникът все пак изпълни задължението, той не може да иска обратно връщане на това, което е изпълнил, въпреки че погасителната давност в негова полза е изтекла.

Не  всички искове се погасяват по давност. Така например не се погасяват по давност: исковете за собственост, искът за делба, искове за развод, установителните искове, възраженията.

Давностните срокове  не са еднакви за всички задължения. Петгодишен давностен срок е предвиден за всички искове, за които не е предвиден друг срок. Тригодишен давностен срок е предвиден за исковете за вземания от възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Началният момент, от който започва да тече давностният срок започва да тече по общо правило от момента, в който се поражда правото на Кредитора да заведе иск за защита на правата му, а кога се поражда това право зависи от вида на правоотношението. При облигационнните задължения това право възниква към момента, в който вземането е установено по основание и размер и е настъпил падежа за неговото плащане. В случай, че не е установена дата, на която задължението следва да се изпълни, давностният срок, започва да тече от датата на възникването на задължението. В случай, че Длъжникът се е задължил да бездейства, той трябва да се въздържа от извършването на определени действия, като правото на иск ще възникне от момента на нарушаване на задължението за бездействие. При непозволено увреждане , начален момент, в който започва да тече погасителната давност е откриването на дееца.

Спиране на погасителната давност.

Продължете към цялата статия…Погасителна давност