Кантора Константинова

Договорите с продължително изпълнение са такива договори, по които правата на страните се упражняват и задълженията по него се изпълняват в определен, обикновено по-продължителен период от време. Най-често срещаният пример за такъв тип договор е този за наем – наемодателят предоставя за временно ползване своя движима вещ или недвижим имот, а наемателят заплаща месечен или седмичен наем.

И двете страни изпълняват задълженията си за продължителен период от време, а не еднократно. Такъв договор е и този за мобилни услуги.

Както във всеки друг договор, така и в договорите с продължително изпълнение е допустимо страните да гарантират своите интереси с договарянето на неустойка. С неустойката страните обезпечават изпълнението на насрещните задължения, и същата служи като обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Договарянето на неустойка обаче е специфично и ако при нейното договоряне се нарушат добрите нрави, същата може да се обяви от съда за нищожна, което означава че страната в полза на която е уговорена неустойката търси нейното заплащне, съдът ще отхвърли тази претенция.

Кога неустойката би била в противоречие с добрите нрави при договорите с продължително действие?

Типичен пример за прекомерна неустойка е клауза в договор с мобилен оператор, която дава право на последния да претендира плащането на всички оставащи месечни абонаментни такси от договора, въпреки неговото прекратяване. В този случай уговорената в договора неустойка дава право на мобилния оператор да получи всички плащания по договора, дори и без да доставя услугата, за която е сключен договора.

Съдебната практика обаче приема, че така уговорена клауза за неустойка е нищожна, без значение на какво основание е прекратен договора.

По същия начин би могла да бъде уговорена и неустойка в договор за лизинг – лизингополучателят да плати оставащите суми по договора, въпреки прекратяването на същия и връщането на вещта, предмет на договора за лизинг. Такава неустойка обаче нарушава добрите нрави и на това основание се явява нищожна.

При такива ситуации, длъжникът може ефективно да възрази при предявен срещу него иск и да иска от съда да обяви клаузата за неустойка за нищожна.

При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с нашата кантора онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"