Възможно ли е да се доказва трудова злополука по иск за обезщетение от трудова злополука

Казусът

Днес г-жа У. дойде заедно със съпруга си на консултация в кантората относно въпрос, свързан с  трудова злополука. Преди две години тя претърпяла инцидент по време на работа. Нейна колежка по невнимание изпуснала фритюрник с вряло олио, което се разляло върху краката на г-ж У., която работела като готвач в стол. В резултат на злополуката тя получила страхотни изгаряния, което наложило извършването на две операции и престой в Пирогов за период по-дълъг от месец. Болките били нетърпими, а всеки път раните били обработвани под пълна упойка. После дошъл ред на рехабилитация и тя започнала да се учи отново да ходи. За около шест месеца се възстановила до такава степен, че се върнала на работа. Към ден днешен са останали обширни белези на изгарянията, въпреки извършените пластики.

Когато злополуката се случила, работодателят на г-жа У. проявил загриженост, обещал, че ще помага финансово и помолил г-жа У. да премълчи, че злополуката е трудова. В началото на лечението той й дал 1000 лева, а после, докато тя била в болнични, доплащал разликата между обезщетението по болничните и заплатата, която й плащал по време на работа. На шестия месец от злополуката й казал, че вече е време да се връща на работа и да продължава да изпълнява трудовите си задължения.

Работодателят не декларирал злополуката като трудова, което е трябвало да направи в три дневен срок от настъпването й / а от 01.01.2019.год.  срокът затова е пет работни дни/ . Г-жа У. се съобразила с молбата на работодателя си и също не декларирала злополуката като трудова, което е можела да направи до изтичането на едногодишен срок от настъпването й.

Постепенно отношенията между работодателя и г-жа У. се изостряли по повод на начина, по който тя изпълнявала задълженията си. Отношенията им станали почти нетърпими и г-жа У. предложила да напусне работа. Така и станало. Страните прекратили трудовото правоотношение по взаимно съгласие.

Днес г-жа У. идваше с въпрос как да търси обезщетение от работодателя за претърпените вреди от трудовата злополука. Това, което той е платил доброволно, а именно 1000 лева в началото на лечението и разликата между обезщетението от временна нетрудоспособност от НОИ и пълния размер на заплатата, която получавала г-жа У., когато работела съвсем не е достатъчно за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Какви са предпоставките за търсене на обезщетение от трудова злополука

В случая г-жа У. е действала против своите интереси, съобразявайки се с молбата на своя работодател да не декларира злополуката като трудова пред НОИ. Това е така, тъй като една от предпоставките за търсене на обезщетение от работодателя за вредите, претърпени от трудова злополука е да е установено, че злополуката има характер именно на трудова такава. НОИ е органът, пред който се декларира, че злополуката е трудова, като се извършва проверка по случая и с решение на директора на съответното териториално поделение на НОИ се установява дали злополуката е трудова или не. Производството е по административен ред и съответното разпореждане може да се обжалва по съдебен ред пред съответния административен съд. Когато бъде установено по този начин, че злополуката е трудова, съдът, който се произнася по въпроса за обезщетението за претърпените вреди от работника или служителя в резултат на трудовата злополука е длъжен да се съобрази с документите, удостоверяващи характера на злополуката, а именно че същата е трудова такава.

Може ли пред съда, от който се търси обезщетение за вредите от злополуката, да установява, че злополуката е от трудов характер /правилото/

В случая не е установявано по надлежен ред, че злополуката е трудова. Този факт не може да се установява пред съда, който разглежда дело във връзка с осъждане на работодателя да заплати обезщетение за вредите от злополуката. Не е налице една от задължителните предпоставки за уважаването на иска за заплащане на обезщетение срещу работодателя, тъй като не е установено по съответния ред, че злополуката е трудова.

Една от задължителните предпоставки за уважаване на иск срещу работодател за заплащане на обезщетение за трудова злополука е злополуката да бъде призната за трудова по установения за това административен ред. Има ли обаче изключения от това правило?

/Изключението/

Както от всяко правило и от горепосоченото, има изключение.

Може да се установява, че злополуката е трудова пред съда, компетентен да осъди работодателя да заплати обезщетение за вредите от злополуката само в следните случаи: ако от злополуката са пострадали повече от трима работника или ако в резултат на злополуката е настъпила инвалидност или смърт или може да се предполага, че такива ще настъпят за увредения работник или служител.

При посочените изключения пострадалият работник или служител или неговите наследници могат да подадат декларация пред НОИ за трудова злополука и след изтичането на едногодишния срок от настъпването й. В случай, че административният орган откаже да разгледа спора /обикновено поради пропускане на срока за деклариране на злополуката/, увреденият работник или служител може да иска от съда, който е компетентен да се произнесе по иска за обезщетение, да установи дали злополуката е трудова такава.

Какво е „инвалидност“ по смисъла на закона

За да се приеме, че е настъпила инвалидност в резултат на злополуката, следва работникът или служителят да е с трайно намалена работоспособност в резултат на уврежданията от самата злополука, която трайно намалена работоспособност трябва да е поне 50%. Освидетелстването става от ТЕЛК и тези 50% трайно намалена работоспособност трябва да са резултат именно от злополуката, а не от други заболявания, несвързани с трудовата злополука.

Само в разглежданите изключения:/ пострадали повече от трима работника от злополуката, настъпила инвалидност или смърт или предположение, че инвалидност или смърт могат да настъпят/, ако по административен ред не е установен характера на злополуката като трудова такава, фактът, че злополуката е трудова може да се установява по съдебен ред, пред съда, компетентен да се произнесе относно дължимостта на обезщетение за претърпените вреди в резултат на злополуката. Възможността пред съда по обезщетението да се установява, че злополуката е трудова произтича от императивното задължение на НОИ да разследва злополуката в посочените изключения, дори същата да не е декларирана нито от работодателя, нито от работника като трудова.

Има ли смисъл г-жа У. да търси обезщетение по съдебен ред от бившия си работодател з вредите, претърпени от злополуката?

Би имало смисъл г-жа У. да търси обезщетение по съдебен ред от бившия си работодател, ако бъде освидетелствана от ТЕЛK и се установи, че е с трайно намалена работоспособност в резултат на злополуката поне 50%. В противен случай, искът й най-вероятно ще бъде отхвърлен, тъй като своевременно не е декларирала злополуката като трудова и съответно не разполага с официален документ, който да удостоверява , че злополуката е трудова.

Своевременното получаване на информация е от особено значение, за защита на интересите на потърпевшите. Ако г-жа У. знаеше какво е значението на това да декларира злополуката като трудова, едва ли би пропуснала възможността да направи това.