Завещанието е едностранна сделка, извършена от завещателя, с която той завещава идеална част или цялото свое имущество след смъртта си на дадено трето лице. Смъртта на завещателя и обявяването на наследството обаче не прави автоматично лицето, в полза на което е извършено завещанието, собственик на завещаното имущество. Нужно е наследството да бъде прието.
Приемането на наследството по завещание може да бъде извършено по два начина. Единият е чрез нарочен акт, адресиран до районния съд по местооткриване на наследството – там, където е било последното местожителство на починалото лице. Така извършеното приемане на наследството се вписва в специална книга на съда.
Другият начин е чрез конклудентни действия. Това са действия, при които без да е налице изрично волеизявление, се пораждат същите правни последици сякаш такова нарочно волеизявление е налице. Те могат да бъдат от най-различен характер и при спор подлежи на преценка дали тези действия съставляват приемане на наследството. Такова действие би могло да бъде например разпореждане с покъщнина, изплащане на дълг на наследодателя, влизане във владение на завещаните имоти, предприемане на действия по разпореждане със завещаното имущество.
Във всички случаи обаче в процедурата е намесен и нотариус. Ако завещанието е саморъчно, то наследникът по него следва да се обърне към нотариус, за да обяви завещанието. Ако пък същото е съставено в нотариална форма, то се пази в нотариалната кантора до смъртта на завещателя.
Ако сте изправени пред подобен казус, може да се обърнете за съдействие към екипа на адвокатската кантора.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите