При мен днес дойде г-н Х., който имаше въпроси, свързани с неговото уволнение. Работодателят му искаше да прекрати трудовото му правоотношение поради липса на качества за изпълнение на трудовите задължения. Г-н Х. като беше разбрал от колеги за намерението на своя работодател, беше побързал да си вземе болничен и да не се яви на работа.
От службата му звънели неколкократно да го канят да се яви да разпише някакви документи – явно заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Г-н Х. считаше, че работодателят му неправомерно прекратява трудовия му договор и искаше да обжалва законосъобразността на уволнението. Именно затова беше дошъл в кантората – да предявим иск за признаване на уволнението за незаконно.
Има ли основание г-н Х. да предяви иск за признаване на уволнението за незаконно преди да му е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение?
Именно от отговора на този въпрос зависи дали г-н Х. има правен интерес към момента, преди да му е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, да обжалва законосъобразността на уволнението. В случай, че искът се окаже преждевременно предявен, то същият би се оказал недопустим и делото следва да бъде прекратено, без съдът да се произнесе по същество дали уволнението е незаконно или не.
Отговорът на рака поставения въпрос е следният:
За да има основание да бъде оспорвана законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, трудовото правоотношение трябва първо да бъде прекратено. Прекратяването на трудовото правоотношение, от своя страна, настъпва с връчване на заповедта за прекратяване на договора, а когато трудовият договор се прекратява с изтичане на срок за предизвестие, прекратяването настъпва след настъпването на срока, посочен в предизвестието.
Преди да е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, не може да се приеме, че е настъпило прекратяване на трудовото правоотношение.
Поради изложените съображения, ако г-н Х. побърза да предяви иск за оспорване законосъобразността на уволнението преди да му е връчена заповедта за прекратяването на трудовия договор, то така предявеният иск би се оказал преждевременно предявен. Трудовото правоотношение до връчване на заповедта за прекратяването му продължава да съществува и всъщност няма какво да се оспорва. Искът би бил недопустим.
Вместо да губи време и да не се явява на работа, за да не може да му бъде връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ако иска да оспорва законността на уволнението, г-н Х. трябва по възможно най-бързия начин да получи заповедта за прекратяване на трудовия му договор. От получаването на заповедта, в двумесечен срок той може да оспори законността на уволнението по съдебен ред.
В случая укриването и отказът да се получи заповедта за уволнение не е решение на проблема. Подобно поведение само забавя защитата на г-н Х., чрез която да се установява, че работодателят неправомерно е прекратил трудовото правоотношение.
Ето защо посъветвах г-н Х. да се яви на работа, за да получи документите, които работодателят се опитва да му връчи, след което да дойде, за да обжалваме законосъобразността на уволнението.