Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какви са правните последици при прекратяването на договор за лизинг

Днес със запитване към кантората се обърна г-н В. по повод договор за лизинг на автомобил, който беше сключил преди година и половина. Поводът да потърси правна помощ беше фактът, че преди три дни беше получил искова молба от лизингодателя, който го съдеше за сумата от 34 000 лева.

Ето какъв беше казусът: Г-н В. беше сключил договор за лизинг по отношение на лек автомобил с месечна лизингова вноска от 432 лева. Първите няколко месеца бил редовен платец, но впоследствие започнал да изпитва трудности при погасяването на лизинговите вноски. Имал и други неотложни плащания и погасяването на лизинговите вноски с настъпването на падежа им всеки месец ставало все по непосилна задача за г-н В.  Г-н В осъзнал, че в момента не е по силите му да  ползва автомобила на лизинг и че ще трябва да се откаже от това удобство, ако иска да не затъва все повече и повече в дългове. Затова, въпреки нежеланието си  да стори това, върнал лизинговия автомобил на лизингодателя, за което страните подписали приемо-предавателен протокол.

Г-н В., считал, че е уредил отношенията си окончателно с лизингодателя, тъй като така било справедливо: при положение, че няма възможност да плаща лизинговите вноски за в бъдеще, следва да върне лизинговия автомобил на неговия собственик  лизингодателя, а последният след като вече бил получил вещта си, не следвало да има някакви имуществени претенции по отношение на лизингополучателя. Г-н В, с много усилия успял да заплати всички лизингови вноски  за времето, през което ползвал автомобила на лизинг.

Какво обаче било учудването му когато месец и половина след като бил върнал лизинговия автомобил получил искова молба от лизингодателя, с която се претендирало, съгласно сключения договор за лизинг от г-н В. неустойка  за неизпълнение на договора за лизинг в размер на оставащите неплатени лизингови вноски до края на договора, а именно сумата в размер на 34 000 лева.

Лизингодателят се позовавал на базата на сключения между страните договор, където било написано, че при предсрочно прекратяване, неизправната страна дължи а изправната заплащане на неустойка в размер на оставащите неплатени вноски по лизинга.

Какво се получава: Ако г-н В. беше задържал колата и я беше карал, щеше да дължи същата сума, както и в случая, при който добросъвестно е върнал автомобила, с ясното съзнание, че не може да си го позволи, понеже не е в състояние да заплаща дължимите лизингови вноски ежемесечно. Оказва, се, че неговия стремеж да прояви лоялност към съконтрахента си е без всякакво значение. Освен това, връщайки лизинговата вещ, лизингодателят разполага с тази вещ и може да я управлява или да се разпорежда с нея, както намери за добре. Може да отдаде автомобила отново на лизинг или да го продаде, като и в двата случая ще реализира доходи от вещта. Въпреки това обаче, независимо, че лизингодателят е получил своя автомобил, претендира заплащане на неустойка в размер на оставащите неплатени лизингови вноски по договора за лизинг. И постъпва така, защото така е написано в договора за лизинг, чийто ситни букви г-н В. не е чел, а и да беше чел, едва ли щеше да може да повлияе на промяната на съдържанието на договора.

Какви са правата на г-н В. при тази ситуация. Наистина ли, съобразно буквата  на договора  той трябва да плати лизинговите вноски до края на договора под формата на неустойка за неизпълнение на договора за лизинг при положение, че е предал лизинговия автомобил.

Тъй като подобни спорове в практиката не са рядкост, ВКС е имал възможност да се произнесе по подобни казуси. Така в Решение 253/28. 01. 2015 год. по т.д. 3881/2013 год. I Т. О., ВКС приема, че предсрочното прекратяване на договора з лизинг и връщане на лизинговата вещ води до отпадане на задължението за заплащането на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора, поради отпадане на облигационната връзка.

Ако се приеме за валидна клауза за неустойка, съгласно която въпреки прекратяването на договора и връщането на лизинговата вещ, лизнгополучателят дължи заплащане на сума, наречена „неустойка“ в размер на незаплатените  до края на договора лизингови вноски, то би се стигнало до резултат, при който лизингополучателят не ползва лизинговата вещ, но плаща  сума, равна на цената за ползването й. Подобна клауза за неустойка би била нищожна, защото надвишава присъщата обезпечителна, санкционна и гаранционна функция на неустойката. Ако се приеме подобна клауза за валидна, то би се стигнало до неоснователно обогатяване на лизингополучателя, което правото не допуска.

От името на г-н В., следва да се подаде отговор на исковата молба, най-късно до изтичането на един месец от датата на получаване на  исковата молба. С отговора трябва да се иска отхвърлянето на иска като неоснователен, тъй като клаузата за неустойка е нищожна. Няма основание да се претендира неустойка за неизпълнение, равна на лизинговите вноски за времето, през което лизингополучателят е върнал лизинговия автомобил на лизингодателетя до изтичане на предварително договорения срок на договора. Да се приеме обратното, би означавало да се открие път лизингодателите да се обогатят неоснователно в подобна ситуация.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии