Владислав се съгласил да помогне на свой приятел, който трябвало да издаде запис на заповед в полза на свой кредитор и който го помолил да приподпише записа на заповед. Полагайки подписа си върху записа на заповед, наред със своя приятел, Владислав станал авалист и също се задължил да отговаря за връщането на сумата по записа на заповед.
Минало известно време. Владислав отдавна бил забравил за услугата, която направил на своя приятел. Един ден обаче намерил залепено съобщение на входната врата на жилището си да се яви в съда, за да получи документи. Владислав много се зачудил за какво го викат в съда, тъй като той нямал конфликти с когото и да било. Притеснил се немалко и още на другия ден рано сутринта бил в съда, за да се осведоми за какво става въпрос.
Оказало се, че въпросът е свързан с онзи запис на заповед, който бил подписал преди време. Кредиторът по нея бил предявил иск срещу Владислав, с който оспорвал дарението на единственото жилище, което Владислав извършил малко след като подписал записа на заповед в полза на своите две деца. Кредиторът твърдял, че дарението е извършено с цел да увреди интересите му, така че Владислав да не разполага с имущество, срещу което кредиторът да насочи изпълнението в случай на неизпълнение на задължението за връщане на сумата по записа на заповед. На основание чл. 135 от ЗЗД, кредиторът искал да обяви по отношение на себе си така извършеното дарение за недействително. В исковата молба пишело още, че при положение, че Владислав сам се е разпоредил с имота, дори този имот да е единствено негово жилище и съгласно общите разпоредби на ГПК да е несеквестируемо, в случая несекевестируемостта отпада и при уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, кредиторът ще може да насочи принудителното изпълнение срещу този имот и да го изнесе на публична продан, за да удовлетвори вземането си.
Накратко казано Владислав разбрал, че имотът е застрашен и кредиторът твърди, че може да се стигне до публична продан на този имот.
Действително ли това е така, или Владислав може да защити имота?
Той все пак не е издател на записа на заповед, не е страна по правоотношението, за обезпечението, на което е издаден записа на заповед и при това положение се поставя въпросът дали изобщо спрямо него може да се предяви отменителен иск, с правно основание чл. 135 ЗЗД или такъв иск може да се предяви само и единствено срещу издателя на записа на заповед.
Ето как седят нещата:
За съжаление, Владислав е предприел серия от действия, в резултат, на които сега действително се намира пред опасността да изгуби имота.
Владислав, като е положил подписа си върху записа на заповед, наред с подписа на издателя на записа на заповед, е действал като авалист и на собствено основание се е задължил да отговаря за връщането на сумата. Авалистът се доближава до ролята на поръчителя, но докато отговорността на поръчителя е акцесорна и съществува доколкото съществува главното правоотношение между кредитора и главния длъжник, авлистът отговаря на собствено основание.
Предвид горните съображения, Владислав се явява надлежна страна по предявения срещу него отменителен иск. Независимо от факта, че той не е издател на записа на заповед и не е страна по правоотношението, за обезпечението, на което е издаден записът на заповед, той е страна, срещу която може да се предяви отменителен иск. Правната възможност Владислав да отговаря по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД се определя от едностранния характер на абстрактната сделка, която е извършил, подписвайки записа на заповед като авалист, а не от правоотношението във връзка, с което е издаден записът на заповед.
В случая, Владислав, в желанието си да помогне на своя приятел сам се е поставил в неизгодно положение и сега за него съществува реалната опасност да загуби имота, който е дарил на своите деца,
Ако Владислав не беше извършил дарението, той щеше да се ползва от защитата, която му предоставя законът принудителното изпълнение да не може да бъде насочено срещу единственото му жилище. Дарявайки имота на своите деца обаче, той сам, дори без да знае това, се е отказал от защитата, която му предоставя законът. При положение, че дарението е извършено след подписването на записа на заповед, основателно е твърдението на кредитора, че с извършването на дарението се намалява имуществото на Владислав, в резултат, на което се увреждат интересите на кредитора и последният е поставен пред опасността да не може да удовлетвори вземането си. Владислав няма как да установи, че това не е така, тъй като става въпрос за безвъзмездна сделка в полза на негови низходящи, извършена след възникване на задължението по записа на заповед .
Дори несъзнателно Владислав да се е поставил в неизгодна за него позиция, дори при извършването на дарението, да не се е сетил, че преди това е подписал запис на заповед като авалист, това сега е без значение. При положение, е първо е подписал записа на заповед, било то и като авалист, а не като издател на същия и при положение, че след това е дарил единственото си жилище в полза на двете си деца, кредиторът по записа на заповед има възможност не само да води срещу него и децата му отменителен иск, за а бъде призната по отношение на него тази сделка за недействителна, но е най-вероятно кредиторът да спечели делото. Ако това се случи кредиторът ще има право да изнесе имота на публична продан и от получената цена да удовлетвори вземането си.
В случая, Владислав, в стремежа си да помогне на свой приятел и независимо от незнанието относно правните последици на дарението, което е извърши в пола а своите деца на единственото си жилище, се е поставил в ситуация да загуби това жилище.
Ето защо при предприемането на каквито и да било правни действия винаги е желателно да се търси информация относно нежеланите възможни последици.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите