Един ден на вратата на офиса на фирмата на Иванов позвънял куриер, който донесъл фактура, с наложен платеж, за извършване на рекламни услуги по Интернет. Тази фактура не била от обичайните неща, които се купували от фирмата.
Иванов не бил на разположение на своите служители и те приели фактурата и платили цената по нея. После потънали в ежедневната си работа и от многото задачи, които имали, никой не се сетил да каже на Иванов за фактурата. По каналния ред фактурата постъпила при главния счетоводител на фирмата, заедно с останалите фактури за месеца. Въпросната фактура била осчетоводена, така както и всички останали и вписана в справките декларации по ДДС, които се подават до териториалната дирекция на НАП.
След известно време един от служителите във фирмата се сетил за фактурата, с необичайно съдържание и споделил на Иванов за същата, питайки за какво става въпрос. Иванов първоначално се зачудил, защото не бил поръчвал никаква реклама и си записал да провери за какво става въпрос. Не се бил договарял с никаква фирма за подобна услуга и получаването на фактура относно подобна услуга не било в реда на нещата. Към момента обаче фирмата имала да довършва много важен проект, с наближаващ краен срок и всички били погълнати от тази нелека задача. Иванов също работел усърдно над проекта и не му останало време на момента да се заеме с разрешаването на проблема с фактурата.
Няколко дни след приключването на проекта, Иванов се върнал към списъка с текущите си задачи и отново се сетил за въпросната фактура за реклама по Интернет, каквато услуга не бил договарял. Тръгнал да разнищва нещата и да види къде каква грешка се е получила, защото той вярвал, че става въпрос именно за грешка, а не за някакъв вид недобросъвестност от страна на насрещната фирма.
Разбира се, извършването на реална услуга нямало, а и нямало как да има, тъй като Иванов никому не бил възлагал извършването на подобен вид работа.
Иванов поръчал на един от най-доверените си служители да се свърже с въпросната фирма, да установят за каква грешка става въпрос и да иска връщане на платената сума. Въпросният служител направил всичко възможно да се свърже с представител на другата фирма. Оказало се, че никъде няма телефон на фирмата. Единственото, което можело да се намери бил адресът на фирмата, публикуван в Търговския регистър. Тогава служителят написал писмо относно възникналия проблем и го адресирал до фирмата на този адрес. Обратен отговор не се получил, а писмото се върнало като непотърсено.
Постепенно Иванов започнал да се ядосва от създалата е ситуация. Почувствал се измамен и ограбен от хора, които вместо да работят и да изкарват средства със собствен труд, действат по този начин. Представил си още колко фирми, като неговата, са потърпевши от злонамерените действия на въпросните хора, с които дори не можел да се свърже.
Тогава решил да се консултира за правните възможности за защита на своите интереси.
Така той стигнал до моята кантора и сега питаше за съвет какво да направи, за да си върне парите и най-вече, за да получи морално удовлетворение.
В случая беше допусната една голяма грешка, която обезсмисля водене на дела от страна на фирмата на Иванов срещу фирмата „доставчик“ на услугата. Грешката беше тази, че спорната фактура беше осчетоводена в дружеството на Иванов. Освен това дългът беше вписан в справките декларации по ЗДДС и беше ползван данъчен кредит.
В този случай се приема, че длъжникът /фирмата на Иванов/ е направил недвусмислено изявление за задължението към кредитора пред държавен орган, изявление, с което не само се доказва съществуването на дълга, но се признава и задължението към кредитора, т.е. тези действия съставляват писмено еднозначно волеизявление за признаване на вземането.
Предвид изложените съображения, ако се стигне до съд, е най-вероятно Иванов да загуби делото.
Къде е грешката на Иванов и какво е трябвало да направи той, за да има основание да получи обратно платената, без основание сума?
Трябвало е, Иванов, веднага след като е узнал за задължението по фактурата да му се противопостави, като изпрати в този смисъл уведомление до фирмата- кредитор на адреса, посочен в Търговския регистър. С цел доказване на факта на противопоставяне, извършването на противопоставянето може да стане чрез нотариална покана, като в този случай няма значение дали реално съдържанието на изявлението ще достигне до дружеството. При положение, че нотариалната покана е връчена на адреса, посочен в Търговския регистър, тя се счита за надлежно връчен, ако е връчена на този адрес, без значение дали там реално се намира офиса на дружеството или не.
Иванов не е сключвал договор за извършване на рекламни услуги чрез Интернет и не би трябвало да дължи плащане за услуга, която нито е възлагал, нито е получавал. И нямаше да дължи нищо, ако беше физическо лице. Обаче Иванов действа чрез своята фирма и задължено лице за заплащане на цената по фактурата е фирмата му. В случая става въпрос за търговски взаимоотношения, при които се приема, че действията, извършени без представителна власт /приемането и плащането на задължението по фактурата, за които Иванов не е упълномощил изрично своите служители/ обвързват търговеца, освен ако представителят на фирмата /Иванов/ не им се противопоставя незабавно след узнаването за тях.
Веднага след като Иванов е узнал за въпросното задължение, е следвало да изпрати писмено уведомление до фирмата- „кредитор“, с което да се противопостави на вземането, а в случая и да иска връщане на цената, платена чрез наложен платеж, като платена без основание.
Вярно е, че въпросът кога Иванов е узнал за задължението подлежи на доказване, но при положение, че фактурата вече е осчетоводена в счетоводството на фирмата на Иванов, при това е ползван и данъчен кредит, вече е прекалено късно да се твърди, че Иванов току-що е узнал за дълга и не го приема.
В случая за Иванов е по-добре да не предприема никакви действия, чрез които да се опита по принудителен ред да получи обратно сумата си, защото поради бездействието си, трудно ще постигне целения резултат. За в бъдеще обаче ще знае колко е важно да предприема необходимите действия в срок.
Служителите му също вече знаят, че винаги, когато се сблъскат с нещо необичайно, трябва веднага да съобщят на Иванов. Възложено е на офис-мениджъра на фирмата да докладва всичко необичайно, което се случва в отсъствие на Иванов от офиса.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите