Напоследък имаше проблеми в работата. Не че не си вършеше добре задълженията, но да вярно допускаше някои грешки, което беше нормално, предвид обема от задачи, които началникът ежедневно ѝ възлагаше. По-скоро проблемите бяха, свързани с общуването ѝ с колегите, а и с началника. Дора имаше лични проблеми, което се отразяваше на работата, което пък рефлектираше на личните ѝ проблеми, т.е. получаваше един затворен кръг, от който изход тя не намираше.
В петък, когато даваха заплатите, я извиках в счетоводството и заедно под фиша за заплатата я накараха да се подпише под някаква заповед, препис от която ѝ връчиха.
След като излезе от кабинета на счетоводителката видя под какво се беше подписала;
„Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1 КТ“ – т.е. заповед за прекратяване на трудовия ѝ договор по взаимно съгласие. Счетоводителката не я беше оставила да прочете документа, а само ѝ беше казала да се подпише на датата, на която го е получила. И наистина, тя се беше подписала получено на… три имена, дата, подпис.
След малко началникът ѝ я извика в кабинета си
„Знаеш за какво става въпрос.“ – каза и той – „Радвам се, че и ти си съгласна да се разделим. Желая ти много професионални успехи оттук нататък“.
„Как“ – разтревожи се Дора – аз, не искам да напускам,
„Но нали подписа заповедта“ – усмихна се началникът ѝ – „Ето какво пише – Заповед за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и подпис, изразяващ, твоето съгласие, така че, моето момиче, всичко най-хубаво. От счетоводството ще ти изплатят дължимите обезщетения“.
И това беше всичко. Изхвърлиха я като мръсно коте, елегантно, без скандали и то с нейно „съгласие“.
„Наистина ли имаха това право и защо не погледна първо какво подписва, а след това да подписва“ – не преставаше да се самообвинява Дора –„Не, тя нямаше да остави така нещата, щеше да търси правата си“ – мислеше си Дора, а после изпадаше в другата крайност – „Нали се подписах.“
Най-накрая, въпреки опасенията си, че сама се е подписала под заповедта за уволнение, тя се реши да заведе дело срещу работодателят си признаване уволнението за незаконно.
И спечели.
Съдът прие, че наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и подписването на тази заповед под текст, че е връчена на съответната дата, не съставлява писмено съгласие за прекратяване на трудовия договор. Подписът на работника, удостоверяващ получаването на такава заповед не установява съгласие за прекратяване на трудовия договор. Съдът прие още, че във всеки случай, когато работодателят връчва заповед за прекратяване на договора по взаимно съгласие, без да е имало предложение от работника или служителя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, той извършва незаконно уволнение.
Така уволнението на Дора беше признато за незаконно, тя беше възстановена на работа, макар и да не се върна на заеманата преди уволнението длъжност, защото междувременно си намери по-интересна и по-добре платена работа, а също така и получи обезщетение за времето, през което остана без работа, в резултат на незаконното уволнение.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите