Чрез констативен нотариален акт за собственост лицето, в полза на което този акт е издаден, се легитимира като собственик на даден недвижим имот. Констативен нотариален акт за собственост може да се издаден въз основа на документи или въз основа на обстоятелствена проверка, чрез разпит на трима свидетели, когато документи липсват или не са достатъчни, за да се издаде документ за собственост въз основа на тях.
Чрез констативния нотариален акт нотариусът признава едно лице за собственик на даден недвижим имот. Тази констатация обаче не е безспорна и всяко лице, които има правен интерес може да оспорва така признатото право.
Тогава се подставя въпросът:
В такъв случай за какво служи констативният нотариален акт за собственост, щом всеки може да го оспорва?
Истината е, че констативен нотариален акт е необходим, когато собственикът не разполага с документ за собственост и още повече, ако е твърде вероятно някое трето лице да претендира права по отношение на имота.
Когато нотариусът съставя констативен нотариален акт, той проверява дали претендиращият е собственик на имота и признава това негово право.
С нотариалния акт следва да се съобразяват всички лица и съда до доказване на обстоятелството, че титулярят по констативния нотариален акт не е собственик на имота.
Ако се интересувате как се изчисляват нотариални такси при класическа покупка на недвижим имот, ползвайте този калкулатор за нотариални такси.
Лицето, което иска отмяна на констативния нотариален акт, следва да докаже по съдебен ред, че именно то е собственик на имота.
Лицето, в полза на което е издаден констативният нотариален акт, не е необходимо да предприема каквито и да било действия. То се легитимира като собственик на имота въз основа на издадения в негова полза констативен нотариален акт. Ето защо, когато едно лице претендира да е собственик на даден имот, но няма нотариален акт за собственост, в негов интерес е да се снабди с документ за собственост, с който следва да се съобразяват всички лица, органи и институции и ако някой оспорва неговото право на собственост, в тежест на оспорващия е да докаже, че титулярят по констативния нотариален акт не е собственик на имота.
Интересен е и въпросът какво следва, когато и двете страни в спор за собственост се легитимират с нотариални актове /било констативни или не/. В този случай всяка страна следва да докаже изгодните за нея факти и обстоятелства. Всяка следва да доказва своето право.
В случай че имате нужда от съдействие по подобен казус, може да се обърнете към екипа на кантората.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите