Когато един съсобственик сам ползва имот и с това пречи на друг съсобственик да упражнява правата си по отношение на имота, последният има право на обезщетение за ползването, от което е лишен.
Когато един съсобственик отдава под наем общ имот и сам събира наема от него, другият съсобственик има право на припадащата му се част от наема, съобразно дела му от имота.
Има разлика в начина на защита на правата на съсобственика, с накърнени права в зависимост от това дали другият съсобственик сам ползва имота, отдава го безвъзмездно за ползване на трети лица или отдава имота под наем.
Каква е практиката?
В първия случай – когато съсобственик сам ползва имота или го предоставя за ползване безвъзмездно на трети лица – то за да реализира правата си и да получи обезщетение за ползването, от което се оказва лишен, съсобственикът, който е лишен от ползването на имота трябва да покани писмено другия съсобственик да му заплати обезщетение.
От датата на поканата ползващият съсобственик изпада в забава и от този момент дължи обезщетение на лишения от ползването съсобственик. Счита се, че преди поканата ползващият съсобственик не е узнал, че другият също иска да ползва имота.
Ако иска да се освободи от плащане на обезщетение, ползващият съсобственик следва да предостави имота за ползване на своя съсобственик, съобразно правата на последния в общата вещ. Не направи ли това обаче, дължи обезщетение от момента на поканата.
При случаите, в които единият съсобственик отдава имота под наем и сам получава наемната цена за имота, без да дава припадащата се част на своя съсобственик, последният има право да получи припадащата му се част от наемната цена и без да е отправил писмено поискване до съсобственика, който отдава имота под наем.
Вземанията на съсобственика, съставляващи обезщетение за ползването, от което е лишен, както и вземанията, съставляващи припадаща се част от наемната цена за общия имот се погасяват с изтичането на петгодишна давност.