Съдебна спогодба

Съдебната спогодба представлява потвърден от съда договор между страните по висящо дело, съгласно който договор страните на основата на взаимни отстъпки уреждат съществуващия между тях спор. С постигането на съдебна спогодба страните  прекратяват делото.

Страните при спогодба чрез взаимни отстъпки прекратяват изцяло или отчасти спора по делото. Възможно е тези отстъпки да не отговарят на действителното положение, но страните приемат договореното между тях за действително. Двете страни се задължават да считат, че правното положение между тях е такова, каквото го прогласява спогодбата.

За разлика от извънсъдебната спогодба, съдебната спогодба следва задължително да бъде сключена пред съд само в съдебно заседание. Нужно е също спогодбата да бъде потвърдена от съда. Съдът проверява не целесъобразността на спогодбата, не дали тя отговаря на действителното положение, а дали не противоречи на закона. Когато в производството участва прокурор, съдът потвърждава спогодбата като взема и неговото мнение. Съдът след като потвърди спогодбата прекратява делото.

Съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение. Тя е съдебно изпълнително основание и въз основа на същата може да се издаде изпълнителен лист. Спогодбата по съществото си представлява договор, одобрен от съда, а не съдебен акт, поради което същата не може да се обжалва и отменя. Ако съдебната спогодба е опорочена, нейната нищожност или унищожаемост може да се доказва по исков ред.

Възможно е страните да сключат спогодба извънсъдебно, но делото да продължи поради това, че искът на е оттеглен или няма отказ от него.  Извънсъдебната спогодба има отношение по развитието на делото. В случай, че съдът реши, че спогодбата е валидна, трябва да реши делото съобразно нея.