Право на ползване

pravo na polzvane

Допустимо е едно лице да е собственик на вещта/обикновено недвижим имот/, а друго лице да е носител на правото на ползване върху вещта. В този случай ползвателят има право да ползва вещта, да получава добивите от нея, без обаче да може да я променя съществено. Ползвателят  е задължен да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, както и да информира собственика за посегателства върху вещта.

Правото на ползване възниква обикновено когато собственикът прехвърли собствеността върху имота на друго лице, но си запази правото на ползване върху имота. Правото на ползване може да бъде учредено и в полза на трето лице от собственика на имота.

Това право може да учреди  върху целия имот или върху определена обособена част от него / напр. върху стая в апартамент/. То може да се учреди  възмездно или безвъзмездно.

Собственикът пък притежава т.нар. „гола собственост”. Макар и собственик, той трябва да се съобразява с правото на ползвне на ползвателя докато то трае /Правото на ползване може да се учреди доживот или за определен период от време/. Собственикът може да се разпорежда с вещта, може дори да я продаде на трето лице, но новият сосбственикък също трябва да търпи правото на ползване на ползвателя .

Продължете към цялата статия…Право на ползване

Договор за гражданско дружество


Снимка: Julish Annon

Гражданското дружество е форма на доброволно обединение на две и повече лица за постигането на стопанска цел с общи средства и усилия. Договорът може да се сключва както от граждани, така и от юридически лица. Заради общия интерес, общите цели, законът нарича лицата, които сключват договора съдружници.

Задължително целта, за която договорът се сключва трябва да бъде стопанска. Възможно е съдружниците да извършат имуществени вноски с цел постигане на поставената цел, но това не е задължително.

Въз основа на Договора за гражданско дружество, не се създава нов правен субект, т.е. не е юридическо лице. По отношение на третите лица правата и задълженията на дружеството, са права и задължения на отделните съдружници. При Договора за дружеството се предполага, че вноските и частите на съдружниците върху придобитото имущество, както и върху печалбите и загубите са равни, освен ако друго не е договорено.

Договорът за дружество се смята сключен когато се постигне съгласие за неговите съществено съдържание. Ненавършилите пълнолетие и поставените под запрещение лица не могат да сключват такъв договор. Не се установява писмена форма като условие за действителност на договора, писмена та форма се прилага с оглед доказване съществуването на договора.

Правата и задълженията на съдружниците не са насрещни един спрямо друг, а спрямо общността учредена за постигането на общата цел с общи средства и усилия. Договорът се сключва с оглед личността на всеки съдружник, което означава че е недопустимо всяко заместване на съдружник по отношение на неговите задължения, както и поемането на задължения от трето лице без съгласието на останалите съдружници.
Дружеството се прекратява:
-с постигането на неговите цели или ако постигането е станало невъзможно;
-когато изтече срокът, за който е било образувано;
-със смъртта или поставянето под запрещение на съдружник – физическо лице, съответно прекратяване на Юридическото лице, ако не е уговорено друго;
-с предизвестие на един от съдружниците, когато дружеството е образувано за неопределен срок, ако не е уговорено то да продължи да съществува с останалите съдружници;
-по решение на съда

Продължете към цялата статия…Договор за гражданско дружество

Призоваване на страните

Адресатът е лицето, за което е предназначено съобщението. Страната се призовава само за едно съдебно заседание и не се призовава за следващите ако датата е обявена в заседанието. Когато страната е била призована …

Продължете към цялата статия…Призоваване на страните