При развод един от фундаменталните спорове между бившите съпрузи е кой от тях да упражнява родителските права по отношение ненавършилите пълнолетие деца, или казано с други думи – при кой от двамата ще живеят децата. Когато родителите не могат да постигната съгласие относно този въпрос, той се разрешава от съда като бъдат взети предвид определени обстоятелства.
Преди да се произнесе относно упражняването на родителските права съдът изслушва както родителите и децата, ако са навършили 10 години, така и взема предвид становището на Дирекция „Социално подпомагане”. Понякога по подобно дело се допуска и съдебно-психологическа експертиза. Заключението на вещото лице също оказва влияние на съда.
Критерии за предоставяне на родителски права
При предоставяне упражняването на родителските права съдът се ръководи от интересите на детето и взема предвид съвкупността от всички събрани по делото доказателства.
По-съществени от тях са:
А) Възпитателски качества на родителите.
Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата.
Същественото обаче е не наличието на качества на родителя, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя пред децата.
Б) Морал на родителите.
Алкохолизмът, престъпните противообществени прояви, развратът и други такива прояви са пречка за предоставяне упражнението на родителските права при развод.
Когато обаче се касае до отделни обикновени провинения, съдът преценява какво отражение имат те за моралното възпитание на децата.
В) Грижи и отношение на родителите към децата.
Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането и възпитанието им. От значение е отношението към децата, еднаквата грижа към всяко от тях, поощренията към добрите и порицаването на отрицателните прояви на всички деца в семейството. Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага по-големи грижи за тях.
Не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях отрицателни възгледи за труда в семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство.
Г) Желанието на родителите.
Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата след развода е от значение за предоставяне упражняването на родителските права.
Не е израз на грижа към децата искането на родител, който чрез това търси изгоди – предоставяне ползуването на по-голям дял от общото имущество, семейното жилище, недаване издръжка в необходимия размер и др. подобни.
Когато родителят не желае децата или само едно от тях, децата се предоставят на родителя, който е в състояние да ги гледа, а ако му липсват качества, съдът може да постанови децата да живеят у трето лице или да бъдат настанени в съответно заведение.
Д) Привързаност на децата към родителите.
Взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка за упражняването на родителските права.
Привързаността е налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради изоставяне надзора над тях. Желанието на децата, продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес.
Е) Възрастта на децата.
Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства, детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата.
Ж) Помощта на трети лица.
Помощта на трети лица може да бъде допълнително обстоятелство за възможност за лични грижи на родителя. Обстоятелството, че детето е настанено а детски ясли, детска градина не означава, че е налице незаинтересуваност у родителя или че не се полагат грижи за детето.
З) Жилищно-битови и други материални условия на живот.
Тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата.
И) Вината за дълбоко разстройство на брака.
Това обстоятелство поначало е без правно значение за упражняването на родителските права. Когато поведението, от което е направен извод за вината, се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата, то може да се включи в съвкупността от обстоятелствата, от значение за мерките.
Считано от 2026г. обаче пред съда се открива и нова възможност, а именно: когато и двамата родители са заявили желание за предоставяне упражняването на родителските права и това е в най-добрия интерес на детето, съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода, като определи конкретни мерки за всеки родител. Това е т. нар. в практиката “споделено родителство”, при което детето прекарва относително равно време с всеки родител.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите