Един от често срещаните спорове, които възниква при развод, е този за ползването на семейното жилище.
Въпросът на кого следва да се предостави ползването на семейното жилище след развод е нормативно уреден. При прекратяване на брака, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.
Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
Какви са законовите варианти?
- Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг: Съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
2. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг: Съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.
3. Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище: Съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
Във всички горни случай възниква наемно правоотношение и съпругът, на когото не е предоставено ползването на семейното жилище, може да иска от съда да определи наемна цена за имота, която цена другият съпруг следва да плаща.
4. Когато страните имат общи деца, които също ползват семейното жилище: Се поставя въпросът по какъв начин следва да се определи размера на наема като се има предвид, че наемна цена за ползването на семейното жилище не се дължи за детето.
Проблемът се свежда до следното:
Ако детето обитава една от стаите в апартамента, трябва ли да се изчисли каква би била наемната цена за стаята и тази сума да се приспадне от общия наем, или не?
Жилището съставлява съвкупност от жилищни и нежилищни помещения, предназначени за задоволяване на битови нужди.
Освен стаята, в която спи, детето ползва още и сервизните помещения и другите стаи също – например кухнята и хола. Ето защо неправилно би било при определяне на наема да бъде приспадната само наемната цена за детската стая. Трябва да се вземе предвид, че детето ползва и другите сервизни помещения, поради което се налага от определяемата наемна цена за жилището да се приспадне половината за ползването на жилището от детето, за което наем не се дължи.
За повече яснота е следния пример, даден с конкретни суми…
Наемната цена на жилището е 600 евро.
Жилището е съсобственост на двамата бивши съпрузи, които притежават същото при равни квоти. Жилището е предоставено за ползване на единия съпруг, на когото е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на детето. Съпругът, на когото не е предоставено семейното жилище, претендира заплащане на наем от съпруга, който ползва жилището. Тъй като съпругът, който ползва жилището, също е съсобственик, за своята част от имота той не дължи наемна цена. По отношение частта на другия съпруг – наемната цена е 300 евро. За детето обаче наемна цена не се дължи, поради което половината от определената наемна цена трябва да се приспадне. Съпругът, на когото не е предоставено ползването на семейното жилище, което е обща собственост на двамата бивши съпрузи, ще има право на 150 евро месечна наемна цена.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите