Възможно е едно лице да бъде упълномощено да сключи сделка само със себе си.
Предоставянето на такива права на пълномощника предполага голямо доверие от страна на упълномощителя. Той може да посочи в пълномощното, че дава право на пълномощника да прехвърли сам на себе си конкретен имот, като избере точния вид на сделката, чрез която това ще се случи, както и различните условия, при които тази сделка да бъде реализирана.
Упълномощителят в желанието си да предостави по-големи права на пълномощника, може да впише такива клаузи в пълномощното, които впоследствие да доведат до спорове.
Пример за това е случай, при който упълномощителят не е конкретизирал нито вида на сделката, нито условията, при които тя да се извърши.
До какви усложнения би могло да се достигне при една подобна клауза?
Пълномощникът би могъл да разсъждава: „При положение че ми е дадено правото да договарям сам със себе си, при цена и условия, каквито намеря за добре, нека да продам имота на себе си, за да не бъде оспорвана сделката впоследствие от прехвърлителя или от неговите наследници, а освен това, понеже имам право и да си даря имота, нека да напиша каквато реша цена, включително многократно по-ниска от пазарната.”
Такива разсъждения, а още повече и действия в този смисъл, могат да създадат редица проблеми в един бъдещ момент.
Така например: Продажна цена, която е многократно по-ниска от пазарната, прави сделката нищожна, като извършена в противоречие с добрите нрави. Това означава, че такава сделка може лесно да бъде атакувана. Разсъждения в посока, че пълномощникът е имал право и да придобие имота чрез дарение, а пък той дори е платил някаква цена него, не защитават правата на приобретателя, сключил сделката сам със себе си. Това е така, тъй като продажбата и дарението са различни разпоредителни сделки и влекат след себе си различни правни последици, а оттук и различни условия, при които сделките могат да бъдат развалени.
Избере ли пълномощникът да сключи договор за продажба, било то и сам със себе си, дори при условия, каквито намери за добре, той трябва да съблюдава преди всичко интереса на упълномощителя и да сключи сделка, която да не противоречи на добрите нрави. В този смисъл продажната цена на имота не може да бъде многократно по-ниска от пазарната цена на имота.
В случай че пълномощникът има право да дари имота сам на себе си и избере тази сделка за прехвърляне на собствеността, трябва да знае рисковете на дарението и условията, при които то може да бъде развалено.
Преценката каква сделка да сключи пълномощникът, ако му е предоставено правото сам да избира вида ѝ, следва да се направи във всеки конкретен случай, в зависимост от отношенията между страните и кръга лица, които биха могли да оспорват сделката.
При всички положения, която и сделка да се избере за прехвърлянето на собствеността, трябва да се спазят законовите изисквания, относими към всеки отделен вид сделка.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите