Допустимо е едно лице да е собственик на вещта /обикновено недвижим имот/, а друго лице да е носител на правото на ползване върху същата. В този случай ползвателят има право да ползва вещта, да получава добивите от нея без обаче да може да я променя съществено. Ползвателят е задължен да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, както и да информира собственика за посегателства върху вещта.
Правото на ползване възниква обикновено, когато собственикът прехвърли собствеността върху имота на друго лице, но си запази правото на ползване. Правото на ползване може да бъде учредено и в полза на трето лице от собственика на имота. Във всички случаи това се случва във формата на нотариален акт.
Собственикът пък притежава т.нар. „гола собственост”. Макар и собственик, той трябва да се съобразява с правото на ползване на ползвателя докато то трае. Собственикът може да се разпорежда с вещта, може дори да я продаде на трето лице, но новият собственик също трябва да търпи правото на ползване на ползвателя. Правото на ползване “следва” вещта и не се погасява с промяна в титуляря на правото на собственост.
Погасяване на правото на ползване
Така например същото се погасява, ако не бъде упражнявано в продължение на пет години, а също така може да бъде пoгасено по съдебен ред по искане на собственика, в случай че ползвателят въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който я застрашава с разрушаване или със значително повреждане, или ако нарушава своите съществени задължения или пък съществено променя вещта.
Основанията за погасяване на вещното право на ползване са алтернативно дадени. За да бъде прекратено правото на ползване, е необходимо да бъдe установенa по безспорен начин някоя от предпоставките, а също така и че ползвателят не е преустановил нарушението или не е изпълнил съществени задължения, произтичащи от правото му на ползване върху имота, въпреки отправено предупреждение от собственика в този смисъл.
От своя страна съществени се явяват задълженията, свързани със заплащане на консумативни разходи за имота, данък за имота и такса смет, за застраховане на имота в полза на собственика и за заплащане на застрахователните премии.
Правото на ползване обаче може да бъде учредено безвъзмездно. Под „безвъзмездно” следва да се има предвид не само, че ползвателят няма да плаща на собственика цена за ползването на имота, но също така и, че няма да заплаща и разноските, свързани с ползването на имота, като такива за ток, вода, топлинна енергия, а също така и за данъци и други такси за имота, както и че няма да застрахова имота и да заплаща застрахователните вноски.
В случай че сте изправени пред подобен казус, свързан с учредяване или погасяване на вещното право на ползване, може да се обърнете към екипа на адвокатската кантора за правно съдействие.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите