Доскоро в съдебната практика последователно се приемаше, че поставено под запрещение лице не може да прехвърли свой недвижим имот на своя настойник с договор за издръжка и гледане. Съображенията за това се свеждаха до извода, че длъжността „настойник“ е почитна такава и че за нея възнаграждение не се дължи и че задълженията на настойника спрямо запретения се изразяват в полагането на фактически грижи като хранене, чистене на дома и други необходими дейности, а също и в управление на имуществото на поставения под запрещение.
Приемаше се, че ако настойникът няма възможност да изпълнява тези дейности, той следва да се откаже от длъжността настойник като подаде за това молба до кмета, а не да отчуждава имуществото на поставения под запрещение. На практика не се разрешаваше сключването на договори, по силата на които поставените под запрещение да прехвърлят свой недвижим имот на настойника си срещу поемане на задължения за издръжка и гледане.
Съгласно чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс сделките относно разпореждания с недвижим имот на лице, поставено под запрещение, се извършват само след изрично разрешение на районния съд, който следи дали сделката би била в интерес на поставения под запрещение. На практика, при заявено искане съдът да издаде разрешение за прехвърляне на недвижим имот, собственост на поставения под запрещение с договор за издръжка и гледане на негов настойник или на близък на настойника, съдът отказваше да даде такова разрешение. Основният мотив беше, че на настойника не се дължи възнаграждение за грижите, които полага от фактическо и правно естество за запретения.
В най-новата си практика обаче от 22.10.2018год. Върховният касационен съд приема, че при определени ситуации няма пречка запретеният да прехвърли свой недвижим имот на настойника си срещу поемане от страна на последния на задължения за издръжка и гледане.
Защо съдът стига до този нов извод?
Съдът не отрича факта, че длъжностна настойника е почитна и че за полаганите от настойника грижи по отношения на поставения под запрещение, свързани с управлението на неговото имущество, както и за полагане на фактически грижи за поставения под запрещение като къпане, хранене, обличане, почистване на дома и други, на настойника не се дължи възнаграждение.
Същевременно обаче съдът приема, че настойникът няма задължение да осигурява средства за издръжка на поставения под запрещение. Ако доходите на поставения под запрещение като например такива от пенсия, социални помощи не са достатъчни, за да покрият нуждите от средства за издръжка на поставения под запрещение, то няма пречка поставеният под запрещение за прехвърли свой недвижим имот на настойника си срещу поемане на задължение за гледане и издръжка.
При всички случаи за извършване на действия по разпореждане с недвижим имот, собственост на лице, поставено под запрещение, е необходимо разрешение на районния съд, който да прецени дало конкретната сделка би била в интерес на запретения.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите