Обезщетение от работодателя при трудова злополука или професионална болест

При настъпване на увреждане на работника или служителя от трудова злополука или професионална болест, работодателят, съгласно действащото законодателство, дължи на увредения работник или служител обезщетение съгласно чл. 200 от Кодекса на труда.
Разпоредбата на гласи следното: Чл. 200. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
(5) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.
Цитираната разпоредба поставя редица въпроси, свързани с нейното практическо приложение. Тъй като редица от тези въпроси са били разрешавани противоречиво от съдилищата, ВърховнияТ касационен съд е уеднаквил практиката по тях, като тези практики са задължителни за прилагане от съдилищата.
Някои от въпросите, които възникват при приложението на цитираната законова разпоредба и техните отговори се съдъражт по-долу в настоящото изложение.
На първо място следва да се има предвид, че за да бъде ангажирана отговорността а работодателя за заплащане на обезщетение при трудово злополука или професионална болест, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука,/ професионална болест/ както и вреди за пострадалия, причинени от нея.
Когато става въпрос за търсене на обезщетение от трудова злополука, освен горните предпоставки, трудовата злополука следва и да бъде квалифицирана като такава, което се извършва по реда на чл. 60 от КСО:Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.

Продължете към цялата статия…Обезщетение от работодателя при трудова злополука или професионална болест