Сключването на окончателен договор е право на всяка страна, изпълнила или готова да изпълни своите насрещни задължения /плащане на цената/, което се реализира по съдебен ред в едно особено исково производство. Това право е уредено с нормата на чл. 19 от Закона за задълженията и договорите. Решението, с което се уважава един такъв иск замества нотариалния акт, с който страните доброволно биха могли уредят отношенията си, прехвърляйки имота. Страни по иска са лицата, които/или от името на които/ са сключили предварителния договор.
Исковото производство за обявяване предварителния договор за окончателен е особено, тъй като в него съдът като че ли „замества” нотариуса и проверката, която последният извършва при сключване на нотариален акт. Така например съдията проверява дали обещателята /бъдещият продавач/ е собственик на имота, както и спазени ли са изискванията на закона, за да бъде извършено прехвърлянето.
Следваща особеност в това производство е че с решението, с което искът е уважен съдът е длъжен да осъди ищеца да заплати разноските за прехвърлянето на имота, както и дължимите данъци и такси за имота.
Продължете към цялата статия…Обявяване предварителния договор за окончателен или неговото разваляне?