Поставяне под запрещение. Настойничество и Попечителство.


Снимка: AL zanki

Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение се извършва по съдебен ред и може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.

В тези производства участието на прокурора е задължително.

За да постанови, поставяне под запрещение, съдът следва да получи лични впечатления от поведението на лицето, чието запрещение се иска. За целта съдът следва да разпита това лице лично, и ако се налага лицето се довежда в съдебната зала принудително, а когато това не е възможно, съдът е длъжен да придобие непосредствени впечатления от поведението на лицето, където се намира.

След разпита, по преценка на съда може да бъде назначен временен попечител, който се грижи на неговите имуществени и лични
Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и след разпита на неговите близки, а ако това се окаже недостатъчно се пристъпва към събиране и на други доказателства.
По иск за поставяне под запрещение не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска.

На лица, поставени под пълно запрещение, се учредява настойничество, а на лица, поставени под ограничено запрещение – попечителство.

Настойник или попечител на поставения под запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг, а ако няма такъв, – родителите, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от родителски права.

В останалите случаи на лицата, поставени под пълно или ограничено запрещение се назначава настойничеството/попечителството от органа по настойничество и попечителство – кметът на общината или определено от него длъжностно лице.Органът по настойничеството и по попечителството е длъжен да назначи настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в 30-дневен срок, който тече от получаването на препис от съдебно решение за поставяне под запрещение.

Продължете към цялата статия…Поставяне под запрещение. Настойничество и Попечителство.