Погасителна давност

Погасителната давност представлява период от време, през който Кредиторът на едно задължение е бездействал, поради което се е погасило правото му да търси защита  за упражняването на това му право по принудителен ред.  Погасяването на правото на Кредитора обаче не настъпва  със самото изтичане а времето, предвидено в закона, през което той е бездействал. Необходимо е Длъжникът да направи волеизявление, с което да се позове за изтеклата погасителна давност, като това изявление следва да се направи пред съд или съдебен изпълнител.

Позоваването на погасителна давност е средство за защита на Длъжника и то се прави само като възражение по предявен от Кредитора иск или образувано от последния изпълнително дело. В резултат на извършеното възражение за изтекла погасителна давност се погасява само правото на Кредитора да търси правата си чрез намесата на  държавата /съда /съдебния изпълнител/, а не и правото му да получи изпълнение на задължението, поради което ако Длъжникът все пак изпълни задължението, той не може да иска обратно връщане на това, което е изпълнил, въпреки че погасителната давност в негова полза е изтекла.

Не  всички искове се погасяват по давност. Така например не се погасяват по давност: исковете за собственост, искът за делба, искове за развод, установителните искове, възраженията.

Давностните срокове  не са еднакви за всички задължения. Петгодишен давностен срок е предвиден за всички искове, за които не е предвиден друг срок. Тригодишен давностен срок е предвиден за исковете за вземания от възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Началният момент, от който започва да тече давностният срок започва да тече по общо правило от момента, в който се поражда правото на Кредитора да заведе иск за защита на правата му, а кога се поражда това право зависи от вида на правоотношението. При облигационнните задължения това право възниква към момента, в който вземането е установено по основание и размер и е настъпил падежа за неговото плащане. В случай, че не е установена дата, на която задължението следва да се изпълни, давностният срок, започва да тече от датата на възникването на задължението. В случай, че Длъжникът се е задължил да бездейства, той трябва да се въздържа от извършването на определени действия, като правото на иск ще възникне от момента на нарушаване на задължението за бездействие. При непозволено увреждане , начален момент, в който започва да тече погасителната давност е откриването на дееца.

Спиране на погасителната давност.

Продължете към цялата статия…Погасителна давност