В настоящото изложение отново става въпрос за спорове, свързани с неправомерно задържане или преместване на дете на територия, различна от страната на обичайното местопребиваване на едно дете. Разглеждането на въпроса се налага поради зачестилите случаи, в които при родители, които живеят в различни държави възникне спор къде и при кого да живее детето. В общия случай става въпрос за следното: Доскоро родителите и детето са живеели заедно в една страна / най-често става въпрос за Италия, Испания, Гърция, САЩ, тъй като там има трайно установени най-много наши граждани/. В един момент , обикновено поради неразбирателство между родителите, единият идва с детето в България и отказва да се върне в страната , в която са живели всички заедно преди това.
местопребиваване
Какво се случва когато единият родител живее в чужбина, а другият самоволно се премести с детето в България
Когато родителите на едно дете са от различни националности, много често се случва единият родител да реши да вземе детето и да се премести да живее на друго място, различно от обичайното местопребиваване на детето.
Много често става въпрос за следната ситуация: сключен брак между българка и чужденец. Има родено дете от брака. Семейството живее в чужбина. Майката идва с детето в България и не се връща в страната, в която са живели преди това като задържа детето при себе си. Бащата подава молба по реда на Хагската конвенция за международните аспекти на отвличане на дете чрез Министерството на правосъдието до Софийски градски съд, който съд е компетентен да разглежда дела от такъв характер като иска съдът да постанови връщане на детето в държавата на неговото обичайно местопребиваване.
Кой съд е компетентен да разглежда дела за развод и за родителски права когато спорещите страни не са граждани на ЕС
В предишното изложение бяха разгледани въпросите пред кой съд следва да се гледат делата за развод и за родителски права между спорещи страни, в случаите, при които и двете страни са граждани на ЕС. Когато не е приложим Регламент 2201/2003, нито може да се приложи т. нар. остатъчна компетентност, съгласно същия регламент, която означава, че компетентен да разгледа делото е българският съд, ако ищецът се намира в България и е гражданин на друга държава-членка, а ответникът няма обичайно местопребиваване в държава -членка или не е гражданин на държава членка, отношенията се уреждат съгласно Кодекса на международното частно право