Абсолютна ли е абсолютната давност в гражданското право?

В края на месец ноември 2020г., с промени в Закона за задълженията и договорите беше въведена станалата популярна в публичното пространство „абсолютна давност“ в гражданското право. Според приетите текстове нейното действие започва от 01.06.2021г. и същата ще се прилага и към заверени случаи.

Всъщност понятието „абсолютна“ давност е познато на българското законодателство и активно се прилага в наказателното право и в областта на публичните задължения. В тези две области от правото тази давност е наистина абсолютна, като тя тече, независимо от това  какви действия са предприемани, дали се водят съдебни производства или по производства по принудителни събиране на задължения.

Новоприетата „абсолютна“ давност в гражданското законодателство доста се различава от познатата ни до момента „обикновена“ давност. Новоприетия текст на чл. 112, ал. 1 от ЗЗД има следното съдържание:   

С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването и, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.

чл. 112, ал. 1 от ЗЗД

От текста на разпоредбата се установява, че т.нар. „абсолютна давност“ не може да бъде прекъсната. Същата обаче може да бъде спряна при определени действия на кредитора или при наличие на други обстоятелства. Тоест десетгодишната давност може да бъде удължена със срока, по време на който между кредитора и длъжника се води дело, тъй като по време на процеса тя не тече. Това е първата разлика между въведената разпоредба и „абсолютната давност“, както е позната досега у нас.

Абсолютната давност не се прилага в следните случаи

Продължете към цялата статия…Абсолютна ли е абсолютната давност в гражданското право?

Задължителна застраховка отговорност на автомобилистите

Застраховката „гражданска отговорност” на автомобилистите е задължителна. Тази застраховка се сключва за срок от една година.

Приема се, че при прехвърлянето на собствеността на автомобила, застраховката не се прекратява. Новият собственик на автомобила има право да прекрати едностранно договора със застрахователя като му отправи писмено предизвестие в седмодневен срок от придобиването на автомобила. След изтичането на този срок договорът може да се прекрати само по взаимно съгласие  на страните.

Застрахователните суми се уговарят в договора.

Застрахован е собственикът, ползвателят и всяко лице, което управлява МПС, дори без знанието и съгласието на собственика, стига да не е придобило владението върху  вещта чрез престъпление. От значение е обаче дали водачът е има свидетелство за управление на МПС и дали МПС е било в техническа изправност.

При този вид застраховка, застрахователят обезщетява имуществените и неимуществените вреди, причинени на увреденото лице, вредите нанесени върху имущество на пострадалото лице. Подлежат на обезщетяване още пропуснатите ползи, законни лихви за забава, съдебни разноски, които застрахованият трябва да заплати на пострадалия, при положение обаче, че застрахованият е изпълнил своето задължение да уведоми и привлече застрахователя в процеса.

Продължете към цялата статия…Задължителна застраховка отговорност на автомобилистите

Застраховката. Най-важните неща, които трябва да знаем

ИДЕЯТА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕ

С Договора за застраховака застрахователят се задължава срещу определена сума /премия/ да поеме определен риск и при настъпването на застраховартелното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение.

Договорът, за да  произведе действие между страните, следва да отговаря на някои задължителни условия, без  които същият би се оказал недействителен. Договорът се сключва в писмена форма при Общи условия. Общите  условия, от своя страна следва да бъдат ясни и разбираеми за застрахования, като под ясни за застрахования се има предвид какво разбира при внимателен прочит средноинтелигентен човек, който няма юридическо образование. Освен това преди сключването на договора, застрахователят е длъжен да предостави на застрахования, ако той е физическо лице информация относно застрахователното правоотношение. Договорът съдържа задължително имената/фирмите/ на страните, адресите им, предмет на договора, покритите застрахователни рискове, срок, включително начало и край, застрахователна сума и начина на определянето й, застрахователна премия, имена и адреси на застрахователния посредник или агент, ако договорът се сключва съответно чрез тях, подпис на страните. Когато се сключва договор в полза на трето лице, следва да се впишавт имената на ползващото се лице или начина, по който то може да бъде определено. В случай, че договорът не съдържа някои от посочените реквизити, то същият  е недействителен.

Договорът на практика се сключва по следния начин. Застрахователят  кани лицето, което желае да сключи договор за  застраховка да попълни списък с поставени въпроси в писмен вид. След като лицето отговори на въпросите, в зависмост от отговорите, застрахователят взема решение дали да сключи договор за застраховка, както и при какви условия, преценявайки риска в конкретния случай. Възможно е застрахователните договори да бъдат сключени посредством застрахователни брокери и застрахователни агенти. /Основаната разлика между брокера и агента е, че брокерът може да работи с неограничен кръг застрахователи и да предлага застраховки при различни застрахователи, докато агентът е обвързан с конкретен застраховател, като някой агенти имат право да извършват плащание от  и към застрахования, а други нямат това право/.

Продължете към цялата статия…Застраховката. Най-важните неща, които трябва да знаем