Уволниха ме поради дискриминация какви са правата ми

Уволниха ме поради дискриминация какви са правата ми

Какво обезщетение може да се търси от работник или служител, който бъде уволнен на дискриминационен признак?

Когато работник или служител бъде уволнен, той може да оспорва законността на уволнението. Ако уволнението бъде признато за незаконно, уволненият може да иска да бъде възстановен на работа, както и да му бъде заплатено обезщетение от работодателя за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, но за неповече от  шест месеца. В случай, че работникът или служителят е започнал нова работа, но тя е по-ниско платена, работникът или служителят може да претендира обезщетение  за разликата между по-високото възнаграждение, получавано преди уволнението и по-ниското възнаграждение, което е получавал след уволнението. Това е имуществената отговорност, за която работодателят отговаря на основание чл. 225 КТ.

Продължете към цялата статия…Уволниха ме поради дискриминация какви са правата ми

УВОЛНИХА МЕ, А ИМАХ БОЛНИЧЕН ЛИСТ

Ето историята на една дама, която имаше следния проблем: Работодателят й и беше връчил преди три дни заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, същевременно тя имаше болничен лист, за период, включващ и деня, през който й бяха връчили заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Понеже е общоизвестен фактът, че по време на ползване на отпуск, поради болест не могат да те уволнят, тя беше твърдо убедена, че правата й са нарушени и търсеше справедливо решение на нейния проблем като беше готова да съди работодателя за незаконното уволнение.

Продължете към цялата статия…УВОЛНИХА МЕ, А ИМАХ БОЛНИЧЕН ЛИСТ

Уволнение

Уволнението е прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя едностранно от работодателя. Най-често прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя става с едномесечно предизвестие, отправено до работника или служителя. Работодателят следва да посочи и основанието, на което прекратява договора. Основанията са изчерпателно изброени в чл. 328 от КТ.  Най-често се сочат следните основания за прекратяването на договора: намаляване обема на работа, съкращаване на щата, липса на необходими качества и умения у работника и служителя за изпълнение на длъжността.

 

Продължете към цялата статия…Уволнение

Как се доказва професионално заболяване и как се търси обезщетение за вреди от професионално заболяване

Професионално заболяване се доказва само с ТЕЛК. Няма ли решение за определяне на намалена работоспособност и същевременно определяне на нейния процент, работникът или служителят не може да установи професионалния характер на своето заболяване.
Ако служителят или работникът вече е осъдил работодателя за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от професионално заболяване/имуществени и неимуществени такива/ за определен изминал период от време, това не означава, че може директно да се позовава на влязлото в сила съдебно решение и че на това основание съдът ще присъди обезщетение на вреди от професионално заболяване и за последващ период от време.

Продължете към цялата статия…Как се доказва професионално заболяване и как се търси обезщетение за вреди от професионално заболяване

Как да използваме възможностите на правото на ЕС

 Правото на Европейския съюз е обективирано в многобройни правни актове, които носят различни наименования – регламенти, директиви, решения, становища, препоръки. Всички тези актове имат различна юридическа сила – една част от тях са задължителни за държавите-членки, за техните граждани и за създадените от последните юридически лица, други актове са задължителни единствено за държавите-членки, а съществуват и актове, които нямат задължителна сила.

Продължете към цялата статия…Как да използваме възможностите на правото на ЕС

ЕТО ЗАЩО Е ВАЖНО ОСНОВАНИЕТО, НА КОЕТО Е ПРЕКРАТЕНО ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ!

Долните редове са посветени на обезщетението, което дължи работодателя на основание на чл.222, ал. 1 от Кодекса на труда. В посочената разпоредба са уредени няколко основания, въз основа на които работодателят би могъл едностранно да прекрати трудовото правоотношение с неговите работници или служители. Ще посоча същите в последователността, в която са изброени в закона:

Продължете към цялата статия…ЕТО ЗАЩО Е ВАЖНО ОСНОВАНИЕТО, НА КОЕТО Е ПРЕКРАТЕНО ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ!

Забрана на служители да извършват конкурентна дейност при напускане

zabrana-za-konkurentna-deinost

Клаузи за неконкуренция

Много често в трудовите договори, изготвяни от работодателите фигурира клауза, която съдържа ограничения за работа при друг работодател след прекратяване на  настоящото трудовото правоотношение, както ограничения и за започване на собствен бизнес със същия предмет на дейност.

Примерно формулирана такава клауза изглежда по следния начин: „Служителят няма право да извършва дейност в друга компания, която е със същия или със сходен предмет на дейност ”, както и „Служителят се задължава да се въздържа от учредяване на собствена фирма със същия или сходен предмет на дейност”.

Понякога дори се уговарят неустойки за неизпълнението на подобни уговорки в трудовия договор в размери, многократно надвишаващи получаваното трудово възнаграждение. В повечето случаи служителите не се замислят при започване на работа, но започват да се притесняват, когато става въпрос да напуснат работа и да започнат нова в същия или сходен бранш.

Трябва да се обърне внимание, че така формулирани клаузите са абсолютно нищожни и не пораждат никакво правно действие. Те противоречат на Конституцията на Република България и по-специално на следните разпоредби от Върховния закон:

  • Чл. 19, ал.2 от Конституцията – „Законът създава и гарантира  на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.”

Изначалната забрана за извършване на конкурентна на дружеството-работодател дейност противоречи на така посочения конституционен текст и макар да е уговорена в трудовия договор, тя не може да породи действие. Когато е предвидена неустойка за нейното неизпълнение, тя също не може да породи своето действие, тъй като когато задължението, за което е уговорена е нищожно няма как да се дължи неустойка за неговото неизпълнение.

  • Чл.48, ал.1 от Конституцията – „Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаването на условия за осъществяване на това право” и Чл.48, ал.3 от Конституцията – „Всеки гражданин избира свободно своята професия и място на работа”.

Така цитираните конституционни норми посочват правата, които всеки български гражданин притежава и които няма как да бъдат отнети с подписването на трудов договор, съдържащ клауза за неконкурентност. И понеже нормите на Конституцията имат пряко действие, то те могат да бъдат приложени от българските съдилища при възникнал подобен спор между работодател и работник.

Продължете към цялата статия…Забрана на служители да извършват конкурентна дейност при напускане

Обезщетение от работодателя при трудова злополука или професионална болест

При настъпване на увреждане на работника или служителя от трудова злополука или професионална болест, работодателят, съгласно действащото законодателство, дължи на увредения работник или служител обезщетение съгласно чл. 200 от Кодекса на труда.
Разпоредбата на гласи следното: Чл. 200. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
(5) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.
Цитираната разпоредба поставя редица въпроси, свързани с нейното практическо приложение. Тъй като редица от тези въпроси са били разрешавани противоречиво от съдилищата, ВърховнияТ касационен съд е уеднаквил практиката по тях, като тези практики са задължителни за прилагане от съдилищата.
Някои от въпросите, които възникват при приложението на цитираната законова разпоредба и техните отговори се съдъражт по-долу в настоящото изложение.
На първо място следва да се има предвид, че за да бъде ангажирана отговорността а работодателя за заплащане на обезщетение при трудово злополука или професионална болест, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука,/ професионална болест/ както и вреди за пострадалия, причинени от нея.
Когато става въпрос за търсене на обезщетение от трудова злополука, освен горните предпоставки, трудовата злополука следва и да бъде квалифицирана като такава, което се извършва по реда на чл. 60 от КСО:Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.

Продължете към цялата статия…Обезщетение от работодателя при трудова злополука или професионална болест

Когато работодателят иска да прекрати трудов договор

Когато работодателят има намерение да прекрати трудово договор със свой работник или служител, той се старае това да стане по такъв начин, че в последствие прекратяването на трудовото правоотношение да не бъде обжалвано …

Продължете към цялата статия…Когато работодателят иска да прекрати трудов договор