Допустимо ли е да бъде оспорена действителността на договор от лице, което не е страна по договора?
Така поставеният въпрос не е лишен от практическо приложение. Случай, при който може да се стигне до поставянето на въпрос от такъв характер е например този, при който едно лице е придобило правото на собственост по отношение на една вещ и впоследствие се окаже, че неговият праводател е прехвърлил вещта втори път на другиго. В случай, че става въпрос за договор, който подлежи на вписване, тогава на практика проблеми от подобен характер не би следвало да възникнат, тъй като от значение е реда на вписване, а не реда на извършване на сделката. В случаите обаче, когато договорът не подлежи на вписване в имотния регистър – тогава когато не става въпрос за прехвърляне на вещни права, е напълно възможно да се породи спор относно това кой от договорите е валиден и кой следва да бъде обявен за недействителен.
В разглеждания случай всеки от купувачите може да предяви иск, чрез който иска да се установи, че договорът сключен между продавачът и другия купувач е недействителен. В този случай купувачът, който не е страна по договора може да предяви иск, за да оспори валидността на договор, сключен между трети лица – в случаят продавачът и другия купувач, въпреки че не е страна по договора, чиято валидност оспорва.
Трето лице, което не е страна по даден договор може да оспори действителността на този договор, ако има правен интерес от това, както в разглеждания случай. При наличие на правен интерес, искът на третото лице е допустим. По съществото си това е отрицателен установителен иск, чрез който третото лице иска от съда да бъде признато, че ответникът не е придобил права в резултат на сключения договор, че целените правни последици от страните, сключили договора не са настъпили.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите онлайн запитване, като кликнете тук или да си запишете час за консултация на телефон 02-851-12-20 в нашата кантора в гр. София.
