Допустимо ли е да бъде оспорена действителността на договор от лице, което не е страна по договора?
Така поставеният въпрос не е лишен от практическо приложение. Случай, при който може да се стигне до поставянето на въпрос от такъв характер е например този, при който едно лице е придобило правото на собственост по отношение на една вещ и впоследствие се окаже, че неговият праводател е прехвърлил вещта втори път на другиго. В случай, че става въпрос за договор, който подлежи на вписване, тогава на практика проблеми от подобен характер не би следвало да възникнат, тъй като от значение е реда на вписване, а не реда на извършване на сделката. В случаите обаче, когато договорът не подлежи на вписване в имотния регистър – тогава когато не става въпрос за прехвърляне на вещни права, е напълно възможно да се породи спор относно това кой от договорите е валиден и кой следва да бъде обявен за недействителен.
В разглеждания случай всеки от купувачите може да предяви иск, чрез който иска да се установи, че договорът сключен между продавачът и другия купувач е недействителен. В този случай купувачът, който не е страна по договора може да предяви иск, за да оспори валидността на договор, сключен между трети лица – в случаят продавачът и другия купувач, въпреки че не е страна по договора, чиято валидност оспорва.
Трето лице, което не е страна по даден договор може да оспори действителността на този договор, ако има правен интерес от това, както в разглеждания случай. При наличие на правен интерес, искът на третото лице е допустим. По съществото си това е отрицателен установителен иск, чрез който третото лице иска от съда да бъде признато, че ответникът не е придобил права в резултат на сключения договор, че целените правни последици от страните, сключили договора не са настъпили.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите онлайн запитване, като 