Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Трудов договор по заместване

Трудов договор за заместване на отсъстващ от работа работник или служител

Трудовият договор е основание за възникване на едно трудово правоотношение. По силата на този договор едно физическо лице се задължава да предоставя работната си сила на друго физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образование, което пък се задължава да му изплаща възнаграждение за извършената работа. Според срока, за който се сключват, трудовите  договори биват  за срочни и безсрочни.

Възможно е при сключването на трудовия договор страните да уговорят срок за неговата продължителност. Когато има такава клауза, договорът е срочен. Няма значение как е уговорен срокът- може да е посочена крайна дата (до  10  май 2018 г.), продължителността му (например 1 г . от сключването му), и т.н. Важното е той да е точно определен.

Трудовият договор за замесване на определен работник или служител е специфичен срочен трудов договор, при който продължителността е поставена в зависимост от едно бъдещо събитие, а именно завръщането на  работа на титуляра на длъжността.  Такъв договор се сключва за изпълнение на работата  на друг постоянен работник или служител, който отсъства от работа.  Без правно значение е причината  или продължителността на отсъствието му. Важното е, че за времето, през което той не предоставя работната си сила, работодателят има нужда от друго лице, което да изпълнява трудовите задължения на отсъстващия. Затова той може да сключи  трудов договор за заместване с друго лице, което може да е, или да не е от персонала на предприятието.  Спецификата при определяне на срока на този договор е,че е нужно да се посочи името на работника или служителя, който се замества.  Това е така, тъй като той може да се върне на работа по всяко време, а с това се прекратява и договора за заместване. При този случай на основание чл.325,ал.1,т.5 от КТ договорът се прекратява без нито една от страните да дължи предизвестие.

Какво се случва обаче, ако трудовото правоотношение на замествания  работник или служител се прекрати по една или друга причина, преди завръщането му на работа?

На първо място, след като  трудовият договор за заместване може да съществува само дотогава, докогато има заместван работник или служител, т.е. той е негова функция.   В редица свои решения  и определения Върховният касационен съд е имал възможност да се произнесе, като приема, че прекратяване на трудово правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ е налице и когато трудовото правоотношение с титуляра на длъжността, на която временно е назначен друг работник или служител, бъде прекратено докато трае заместването. В този случай фактът на прекратяването се приема за равнозначен на факта на завръщане на работа, тъй като и в двете хипотези вече не е налице отсъстващ служител. Отпада основанието за съществуването на трудовия договор по заместване и работодателят може да го прекрати на основание чл. 325, ал.1, т. 5 от КТ. Фактът,че замествания работник или служител няма да се завърне на работа, за да полага труд, в никакъв  случай не води до автоматично възникване задължение за работодателя да запази трудовото правоотношения със заместващия работник или служител.  И все пак, ако работникът/служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок  или както е в случая след прекратяване на правоотношението на замествания повече от 5 работни дни без писмено възражение на работодателя и длъжността е свободна,  то тогава  би следвало да се приложи правилото на чл.69,ал.2 от КТ и срочния трудов договор се трансформира в безсрочен.

 Възможно е с допълнително споразумение по чл. 119 КТ между работника и работодателя да се уговори, че безсрочен трудов договор се изменя в договор за заместване на отсъстващ работник или служител.

И в тази хипотеза от съществено значение е в допълнителното споразумение за изменение на трудовото правоотношение по чл.119 от КТ, е да се посочи името на замествания работник. В противен случай  същото не може да произведе ефекта на изменение на ТПО в срочен трудов договор за заместване, тъй като няма да е  определен срока  на  договора.  Иначе казано,  няма да е ясно със завръщането на кой служител договорът следва да се прекрати. Каквито и неформални уговорки да са постигнати във връзка с отсъствието на конкретен работник и изпълнението на неговата работа, те не са от значение за признаците на съгласието по смисъла на чл.68 ал.1 т.3 КТ, ако това съгласие не е обективирано по отношение на съществените елементи на този вид срочен трудов договор.  Ето защо при липсата на поименно посочване на заместван титуляр в подобно споразумение, уволнението по чл. 325 ал.1 т.5 КТ въз основа на него е незаконосъобразно.

Предвид незаконността на уволнението, работникът има право на обезщетение  от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

 

 

Изготвила: Силвия  Ростиславова Стефанова

 


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии