Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение

Съществуват редица възможности за прекратяване на съществуващо трудово правоотношение. Една  интересна възможност  предвижда чл.331 от КТ. Съгласно  цитираната разпоредба работодателят може да предложи на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Предложението следва да достигне до знанието на работника/служителя, като от този момент същият има 7 –дневен срок, за да  прецени дали да го приеме. Ако в рамките на този срок  той не се произнесе писмено по предложението, се счита, че го е отказал. Разбира се възможно е отказът да бъде представен и в писмена форма. В случай че  работникът приеме предложението на своя  работодател, трудовият договор се прекратява, като  в едномесечен срок от прекратяването за работодателя възниква задължението да изплати уговорената сума.  Размерът на предложеното обезщетение следва да е не по-малък от  четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, но страните могат да уговорят и по-голям размер на обезщетението.

 

Какво се случва обаче, ако работодателят не изпълни своето задължение?

 

Съгласно чл.331, ал.3 от КТ, ако в едномесечен срок от прекратяване на трудовия договор работодателят не изплати уговореното обезщетение, се приема, че основанието за неговото прекратяване е отпаднало, т.е  налице е възстановяване на   трудовото правоотношение във вида, в който е съществувало преди постигането на съгласие на страните по чл.331 от КТ. В своята практика Върховният касационен съд нееднократно приема, че с възстановяването на съществуващото трудово правоотношение се възстановяват и всички поети по него права и задължения, включително и задължението на работника да се яви на работа. Това е така, защото задължението на работодателя- в едномесечен срок от дата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор -да заплати уговореното обезщетение, е установено със закон. При неизпълнението му, пак по силата на закона, отпада основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и работникът е длъжен да се яви на работа, без да е необходимо той да бъде изрично уведомяван за това.  В КТ не се съдържа изискване за  изрично уведомяване, поради което то не е от значение за възстановяването на трудовото правоотношение във вида, в който е съществувало преди. В случай че работникът не се яви на работа,  това негово поведение се счита за  нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят може да наложи  дисциплинарно наказание.

За съжаление не са рядкост случаите, при които работодателят, който е прекратил трудовото правоотношение със свой работник или служител на основание чл.331 от КТ, в едномесечния срок не изплаща уговореното обезщетение и се възползва от предвидената възможност за  възстановяване на статуквото отпреди даденото на работника обещание, без да понася неблагоприятни последици от неизпълнението на поетото задължение.  Напълно естествено е, при наличието на подобна уговорка с работодателя, след прекратяване на трудовия договор, работникът да не се явява на работа, а дори и да сключи нов трудов договор с друг работодател.  Ето  защо не е  твърде екзотична хипотезата, при която при  възстановяването на  трудовото правоотношение, същият не може да се яви на работа и да предоставя работната си сила. Фактът, че не се дължи уведомяване за последицата от неплащането на уговореното обезщетение, по никакъв начин не освобождава работникът от задълженията му по трудовия договор и след като той не се яви на работа няколко последователни дни, работодателят може да наложи  дисциплинарно наказание „уволнение”.

 

Може ли работодателят да измени заповедта за прекратяване на трудовото отношение на основание чл.331 от КТ в рамките на едномесечния срок,  предвиден за заплащане на  уговореното обезщетение?

Кодексът на труда предоставя възможност  работодателят по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда.

Съгласно правилото на  чл.331 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение между страните се инициира от работодателя, но е необходим писмен положителен отговор на работника или служителя, за да може прекратяването на правоотношението да произведе действие. За разлика от други хипотези, при които прекратяване на трудовоправната връзка настъпва с едностранно изявление на някоя от страните по нея, тук е нужно нарочно съглашение. При вече постигнато споразумение, намира израз правилото, че договорите имат силата на закон за тези, който са ги сключили.  Следователно съглашението по чл.331 от КТ  може да бъде изменено, прекратено или отменено само по взаимно съгласие, постигнато между работника и работодателя, или на основание, предвидено в закона, каквото в случая заповед на работодателят за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.331 КТ не е. Прекратяването на трудовоправната връзка става по взаимно съгласие на страните, а  не чрез заповед за уволнение, изхождаща едностранно от работодателя. Ето защо подобна заповед на работодателя, издадена в едномесечния срок след прекратяване на трудовото правоотношение, би била незаконосъобразна. В този смисъл е постановена и практиката на  Върховния касационен съд.

 

Въпреки всичко изложено,  висящ остава въпросът разполага ли работникът/ служителят с възможност да претендира уговореното обезщетение?

 

Отговорът на този въпрос категорично е положителен, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.331 от КТ,  работникът има право на обезщетение  до изтичане на едномесечен срок от дата на прекратяване на трудовия договор, т.е.  в този срок той разполага с  вземане срещу своя работодател. Именно през това време той има възможност да упражни своето право, като покани длъжника (работодателя) да плати дължимото  или да  предяви иск срещу него в съда. След изтичане на този едномесечен срок обаче трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало преди прекратяването,  и  основанието, въз основа на което   е възникнало вземането  за обезщетение на работника, се счита за отпаднало. Ето защо  предявен  иск  с правно основание чл.331 от КТ  срещу работодателя, след изтичане на този срок, би  бил отхвърлен като неоснователен.

 

Изготвила: Силвия Ростиславова Стефанова


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии