Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какво се случи днес в кантората

Какви са предпоставките за получаване на обезщетение,, ако някой друг ползва Вашия имот, без съгласието Ви

 

Днес се случи така, че при мен дойдоха двама клиенти със сходни казуси, но двата случая имаха различно юридическо разрешение.

Ето за какво става въпрос. Първият случай беше този на г-н Х. Той и брат му имаха съсобствен наследствен апартамент. Брат му единствено ползваше имота. Г-н Х. не беше допускан до имота. Той  се интересуваше какви са правата му и дали може да съди брат си за някаква сума пари, при положение, че е лишен от ползването на съсобствения имот.

 

Другият случай беше този на г-н. Т. Той също притежаваше апартамент, в който обаче се бяха самонастанили непознати за него лица, които ползваха имота и които г-н Т. не можеше а изгони току-така, без да наруши закона, защото действията му биха били приети за самоуправство и накрая той щеше да се окаже виновният. И той питаше,  дали има право да търси някакво парично обезщетение за това, че се оказва лишен от ползването на имот от тези лица, които пребиваваха в него без основание.

 

И в двата случая правата на потърпевшите Х. и Т. са нарушение и те могат да претендират обезщетение за ползването на собствените си имоти, от което ползване се оказват лишени . Обезщетението се дължи от страна на лицата, които се намират в имота.

Каква е разликата между двата случа и какво трябва да се направи с оглед защита на интересите на потърпевшите

В първия случай имотът се явява съсобствен на г-н Х. и неговия брат, докато във втория случай единствен собственик на имота е г-н Т. Какво следва от този факт?

В случаите, в които имотът се явява съсобствен и се ползва само от един от съсобствениците, за да възникне правото на обезщетение в полза на съсобственикът, който не ползва имота, е необходимо последният да отправи изрично писмено искане  за заплащане на обезщетение до съсобственика, който ползва имота. Без такова изрично писмено искане, ползващият  имота не дължи обезщетение. Писмената покана, с която се отправя искането за заплащане на обезщетение поставя началото на срока, за който може да се претендира заплащане на такова обезщетение. Поканата не може да касае претендиране на обезщетение за минал период от време, независимо, че е напълно възможно  имотът да се ползва от друг съсобственик много дълго време преди отправяне на поканата.

Ако въпреки така отправената покана, ползващият съсобственик не започне да плаща обезщетение, то за последващ получаването на поканата период може да се претендира заплащане на обезщетение по съдебен ред.

Освен това, веднъж отправена поканата за заплащане на обезщетение, тя разпростира действието си неограничено във времето и за последващ период от време не е необходимо да се изпраща допълнителна покана. За предявяване на иск за присъждане на обезщетение за ползване е достатъчно един път да е отправена покана, без значение преди колко време е направено това. Обезщетението се дължи на основание чл. 32, ал. 2 ЗС,

Що се отнася до случая на г-н Т., изобщо не е необходимо изпращане на покана за заплащане на обезщетение, за да възникне вземане на това основание в негова полза. Това е така, тъй като лицата, които ползват имота не са съсобственици с г-н Т. по отношение на имота. Те ползват имота без правно основание, с което се обогатяват за сметка на г-н Т., като не му плащат обезщетение за ползването на имота, а г-н Т. обеднява със сумата, която не получава за това, че някой друг ползва имота му без основание. Правните отношения тук се уреждат, съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД и са н плоскостта на неоснователното обогатяване. За да възникне вземане в полза на г-н Т. не е необходимо той да изпраща покана за заплащане на обезщетение до тези, които ползват имота. Същевременно няма пречка да бъде изпратена такава покана, която обаче по-скоро представлява опит за извънсъдебно уреждане на спора, отколкото предпоставка за уважаване на предявен съдебен иск за заплащане на такова обезщетение.

 

Какви са последиците на поканата за заплащане на обезщетение до съсобственик и поканата до заплащане на обезщетение до трето лице, което не е съсобственик на имота

Както беше подчертано по-горе, за да възникне вземане за обезщетение за ползване на лишеният от ползването на имота съсобственик по отношение на ползващия съсобственик, е необходима изрична писмена покана за заплащане на обезщетение. В поканата не е задължително да е посочен размер на обезщетението, което се претендира.

За да възникне вземане за ползването, от което се оказва лишен собственик по отношение на трети лица, несобственици на имота, изобщо не е задължително да бъде изпращана писмена покана за заплащане на такова обезщетение. Претенцията може да бъде предявена направо по съдебен ред.

Какви други последици обаче влече поканата за заплащане на обезщетение.

В случаите, в които съсобственият имот се ползва само от един от съсобствениците, с връчването на покана за заплащане на обезщетение, възниква не само правото на  неползващият съсобственик да получи обезщетение за ползването на имота, от което се оказва лишен, но и право да търси обезщетение за забава /лихва/ върху претендираното обезщетение. Това обезщетение се забава се начислява, считано от датата на получаването на поканата за заплащане на обезщетение., т.е. от този момент се дължат и лихви върху обезщетението за ползването на имота. Без значение, че исковата молба за заплащане на самото обезщетение следва да бъде предявена на по-късен етап, обезщетението за забава /лихва/ ще се дължи именно от момента на поканата, а не едва от предявяването на исковата молба.

 

Не така обаче стои въпросът в случаите, в които имотът се ползва от лице, което не е съсобственик на имота. Дори до това лице да бъде изпратена покана да заплаща обезщетение, тази покана не е основание да възникне вземане за обезщетение за забава / лихви/. Поканата за заплащане на обезщетение в този случай не е основание за възникване на вземане за обезщетение за лихви. Едва с предявяване на исковата молба, в която се посочва период, предхождащ датата на предявяване на исковата молба, за който се иска заплащане на обезщетение за ползването на имота, може да се претендира и заплащане на обезщетение за лихви. С предявяването на исковата молба се конкретизира периода, по отношение, на който се претендира обезщетението за ползването на недвижим имот, от което ползване собственикът се явява лишен и едва от този момент може да се претендира и обезщетение за забава  /лихви/ върху претендираното обезщетение.

 

И при двата случая, стигне ли се до съд, задължително се назначава вещо лице, което да даде заключение относно действителния размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено. Обезщетението се равнява на средномесечната наемна цена за имота за процесния период от време.

 

И така, накратко. В случай на г-н Т., при който неговият брат и съсобственик единствено ползва общия имот, с което лишава г-н Т. от правото му и той да ползва имота, съобразно квотата му от правото на собственост в общата вещ, ползващият съсобственик дължи обезщетение на г-н Т. от датата на получаването на писмена покана за заплащане на такова обезщетение. От този момент се дължи и обезщетение за забава върху обезщетението в размер на законната лихва.

 

В случая на г-н Х., за да възникне вземането му за обезщетението  срещу лицата, които ползват без основание имота и които не са съсобственици на общата вещ, извънсъдебна покана за заплащане на обезщетение изобщо не е необходима, за да бъде основателен искът за присъждане на такова обезщетение. Все пак, ако такава покана бъде изпратена, тя има характер на опит за извънсъдебно уреждане на спора, но  с изпращането й, длъжникът не изпада  в забава и не възниква вземане за заплащане на обезщетение за забава /лихва/ върху претендираното обезщетение.

 

Първата стъпка, която трябва да се направи , за да се  разреши въпросът на г-н Т. е да се изпрати покана за заплащане на обезщетение за ползването на имота, от което се оказва лишен до неговия брат.

 

Първата стъпка, която трябва да се направи, за да се защитят интересите на г-н Х. е да се предяви иск за заплащане на обезщетение срещу лицата, които ползват имота без основание.

 

 

 


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии