Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Как се разрешават спорове във връзка с родителски права

Когато родителите на едно дете не могат да се разберат по въпроси, свързани с местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните контакти с детето, издръжката, а и пътуването му в чужбина и издаването на документи за задгранично пътуване, всеки от тях може да се обърне към районния съд по адресна регистрация на детето, с молба да разреши споровете от посочения характер.

Упражняването на родителските права се предоставя на онзи родител, който съдът счете за по-подходящ да се грижи и да възпитава детето. За да вземе решение по този въпрос, съдът се ръководи от съвкупност  от критерии като привързаност между детето и родителя, кой от родителите до момента е полагал в по-голяма степен грижи за детето, възпитателски качества, социална среда, възможност за помощ от близки и роднини, битови условия на живот, материално състояние, макар и последното да не е водещо. Същевременно, в общия случай се приема, че майката е по-подходяща да се грижи за деца на ниска възраст, както и за момичета в тийнейджърска възраст. Всеки отделен случай обаче подлежи на конкретно изследване.

Възможно е да бъде постановено съвместно упражняване на родителските права, но само при изрично съгласие на двамата родители.

Когато такова съгласие липсва, съдът определя кой от двамата родители да упражнява родителските права. При този родител детето живее. Другият родител има право на лични отношения с детето, които се провеждат по определен график. Този график може да бъде стеснен или разширен в зависимост от исканията на родителите. Понякога графикът обхваща само ежемесечните срещи, например две съботи и недели от месеца и определен период от време през лятото и зимата. В други случай се определя режим за осъществяване на контакти и за рождените дни на детето, Новогодишните, Коледните и Великденските празници. Възможни са различни вариации.

Не са малко случаите, при които отношенията между детето и родителят, който има право на лични контакти с детето са изключително деликатни. Това са така наречените случаи на родителско отчуждение. При тях, по една или друга причина, се е стигнало до там, че детето се чувства стресирано, напрегнато в присъствието на този родител. Може дори да не желае да се вижда с този родител или срещите с него да го натоварват емоционално. Когато се установи, че е налице  синдрома на родителско отчуждение, е много деликатен въпросът как да се осъществяват личните контакти между този родител и детето. В тези случаи е задължително по делата, свързани с родителската отговорност да бъде допусната и изслушана съдебно-психологична експертиза. Психологът трябва да проведе среща с детето, както и разговори с неговите родители и да предложи адекватни мерки за осъществяване на лични контакти с детето и родителя, който ще има право на тези лични контакти.

В случаи на родителско отчуждение обикновено се препоръчва първоначално срещите между детето и родителя да се провеждат в защитена среда, обикновено в присъствието на психолог. Родителят и детето осъществяват срещите си за няколко часа под наблюдението на психолог. В последствие родителят започва да взема детето със себе си за по няколко часа, докато постепенно отношенията между детето и родителя се заздравят и се преодолее родителското отчуждение.  Съдът в решението си регламентира за какъв период от време срещите следва да се провеждат със съдействието на  психолог. Обикновено след това се предвижда по-разширен режим между детето и родителя, а впоследствие се допуска родителят да взема детето при себе си, с преспиване, както и за по-дълъг период от време.

При всички случаи обаче, при които се установи, че е налице родителско отчуждение, съдът следва да допусне съдебно-психологична експертиза. Нуждата от изслушването на заключение от психолог по делото, е продиктувана от това, че съдът не разполага със специални значение в сферата на детската психология.  Липсата на съдебно-психологична експертиза по делото е достатъчно основание за обжалване на решението на съда, в частта на определяне на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права.

Що се отнася до случаите, касаещи пътуването на детето в чужбина, ако единият родител не дава съгласието детето да напуска територията на страната, придружавано само от другия родител, то последният може да предяви иск съдът да разреши детето да пътува в чужбина. В този случай е задължително да се посочат страните, до които се прави искането детето да пътува, както и периода от време, през който детето ще пътува. Тези уточнения са необходими, с оглед защитата интересите на детето и тези на другия родител. За детето е важно да не посещава страни на размирици, защото това би могло да постави в опасност неговото здраве и живот.  Правата на другия родител също следва да бъдат защитени, за да не се окажат нарушение правата му на лични контакти с детето.

Наред с искането съдът да разреши детето да пътува до определени страни за определен период от време, е необходимо изрично да се направи искане съдът да разреши да бъде издаден паспорт на детето само със съгласието на единия родител. При липса на такова изрично искане, съдът не може да се произнесе по този въпрос, а без паспорт, въпреки съдебното решение детето да пътува в чужбина, няма как това на практика да се осъществи.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии