Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какви са предпоставките за „съкращаване на длъжността“ по  Закона за държавния служител

Във връзка  с многобройните запитвания през последните дни относно правата на държавните служители при прекратяване на служебното им правоотношение на основание „съкращаване на длъжността“, съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1.т. 2 от ЗДСл, с настоящото желая са разясня някои основни положения при прекратяването на служебното правоотношение на това основание.

Органът, с когото е сключено служебното правоотношение има право да съкрати определени длъжности  по своя преценка и това негово решение не подлежи само по себе си на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи единствено факта дали служебното правоотношение е прекратено законосъобразно на това правно основание.

Дали и какви длъжности да има открити е преценка по целесъобразност на органа по назначение. Освен това във всеки един момент органът по назначение може да прецени, че има нужда от нови, различни длъжности и паралелно със съкратените, да открие нови длъжности. И това обичайно се случва. От своя страна съдът не може да контролира органа по назначение какви изисквания да има или да въведе по отношение на своите служители.

Основанията, поради които може да се прекрати служебното правоотношение поради „съкращаване на длъжността“  са две. В първият случай „съкращаване на длъжността“ е налице, ако длъжността е отпаднала като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания. А във втория случай, основание за прекратяване на служебното правоотношение поради „съкращаване на длъжността“ е налице, в случаите, при които макар и длъжността да е запазена, е намален броят на служителите, които я заемат.

На съдебен контрол подлежи факта дали действително е налице съкращаване на длъжността или  органът по назначение формално е въвел това основание, за да прекрати служебните правоотношения със служители, които вече не са му „удобни“.

Отпадане на позицията

Нерядко се срещат случаите, при които органът, с когото е сключено служебното правоотношение решава да съкрати определени по щатно разписание  длъжности  и на тяхно място да открие други длъжности, уж е различни трудови характеристики. Тук възниква въпросът дали наистина има съществена промяна във функциите и задълженията на съкратената длъжност, в сравнение с новооткритите длъжности или се касае за една формалност. Различното наименование на задълженията и функциите, които ще се изпълняват, съгласно трудовата характеристика на новооткритата длъжност, не означава автоматично, че действително се касае за промяна на длъжността.

При оспорване на законността на прекратяването на служебното правоотношение с мотива, че няма съществена разлика между закритата и новооткритата длъжност, в тежест на органа по назначението е да докаже, че такава съществена разлика е налице.

Как се доказва фактът, че задълженията и функциите по съкратената длъжност се различават от тези по новооткритата длъжност?

Доказването на това, че има съществени разлики в задълженията и функциите по съкратената и новооткритата длъжност се доказва чрез съдебна експертиза. Вещо лице, след като се запознае с материалите по делото трябва да даде заключение дали наистина има съществени разлики между двете длъжности. Ако се окаже, че това действително е така, не може да се ограничи правото на органа по назначение да съкрати старата длъжност, щом е преценил, че има други изисквания към новооткритата длъжност. Ако обаче вещото лице установи, че са запазени основните функции в новооткритата длъжност, тогава можем да говорим, че става въпрос за формално съкращаване на длъжността, без реално такова да е налице. В този случай, следва да се приеме, че съкращаването на длъжността е незаконосъобразно и прекратяването на служебното правоотношение със служителя по съкратената длъжност следва да се отмени като незаконосъобразно.

Формално би било съкращаването на длъжността, например в случай, при който длъжността „ старши експерт“ се заменя с длъжността „главен юрисконсулт“, ако между длъжностните характеристики на двете длъжности няма съществени различия и ако изискванията за заемане на съкратената длъжност съвпадат с тези по новооткритата. Формалното наименование на задълженията и изискванията съгласно длъжностните характеристики не е основание за премахване на съществуващата длъжност за сметка на новата.

Намален брой на служителите

Другата хипотеза, при която органът по назначението може да прекрати служебното правоотношение с държавния служител е тази, при която органът по назначението реши да намали съответните щатни бройки. Така например, ако в даден отдел досега са работели десет души и органът по назначението реши, че с му необходими само девет щатни бройки, той може да съкрати едната щатна бройка. В този случай съдът не може да контролира това оперативно решение на органа по назначението и съответно няма смисъл от оспорване законността на прекратяването на служебното правоотношение.  Интересното е, че в този случай органът не е длъжен да прави подбор на служителите и да остави на работа тези, които работят по-добре и по-добре се справят със служебните си задължения за сметка на останалите. Това е съществена разлика с разпоредбите на КТ, касаещи прекратяването на трудовото правоотношение с работника или служителя поради съкращаване на щата, в който случай, съгласно чл. 329 КТ се прави  подбор на персонала.

В случай обаче, че органът по назначение, с който е сключено служебното правоотношение въведе вътрешни правила, съгласно които ще преценява  кои служители ще останат на работа и с кои служебното правоотношение ще бъде прекратено, на съдебен контрол подлежи дали тези изисквания са спазени във всеки конкретен случай. Ако се установи, че не е спазена процедурата, по която ще се преценява кой служител да остане на работа и кой не, това е достатъчно основание да се приеме, че прекратяването на служебното правоотношение  на основание „съкращаване на длъжността“ е незаконосъобразно.

Прекратяването на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността –  чл. 106, ал.  1.т.2 ЗДС би било законосъобразно само в следните случаи: Ако на мястото на старата длъжност се открие нова, стига  функциите и задълженията на служителя по новооткритата длъжност съществено да се различават от функциите и задълженията на служителя по закритата длъжност или ако се касае до намаляване броя на щатните бройки за съответната длъжност. Във всички останали случаи прекратяването на служебното правоотношение е незаконосъобразно.

Злоупотреба с право

При прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността, нерядко се наблюдават и случаи на злоупотреба с право. Касае се за такива ситуации, при които се цели прекратяване на трудовото правоотношение поради други съображения, не тези, че действително е налице съкращение на длъжността, а просто защото органът по назначение цели да прекрати служебното правоотношение с даден служител и формално посочва това законово основание за прекратяване на  служебното правоотношение. Може да се цели назначаване на „свой човек“ на дадената позиция. Може вече веднъж да е било прекратено служебното правоотношение с този служител, който по съдебен ред да е възстановен на работа и сега органът по назначение да търси законова разпоредба, под която да прекрати служебното правоотношение.

Тежест на доказване

При всички случаи на оспорване на законността на прекратяването на служебното правоотношение, в тежест на органа по назначение е да установи, че действително е налице съкращаване на длъжността. Оспорването на законността на прекратяването на служебното правоотношение може да стане в четиринадесет дневен срок от прекратяването на правоотношението.

Срок за оспорване на законността на прекратяване на служебното правоотношение

От датата на прекратяване на служебното правоотношение започва да тече четиринадесетдневен срок за оспорване неговата законосъобразност по съдебен ред.

Датата на връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не е началната дата за оспорване на законността на уволнението, тъй като до настъпване на прекратяването на служебното правоотношение, същото продължава да съществува и  служителят, който е получил заповедта за прекратяване на правоотношението няма правен интерес да оспорва законността на същото.

Ако в периода от връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение до настъпване на датата, посочена в заповедта, от която се счита, че служебното правоотношение се прекратява, бъде предявен иск за оспорване законността на прекратяването на служебното правоотношение, то искът ще е преждевременно заведен и е недопустим, а съдебното производство следва да бъде прекратено.

Твърде кратък е срокът за оспорване на законността на прекратяването на служебното правоотношение. Именно в четиринадесетдневен срок, ако реши, служител, чието правоотношение е прекратено може по съдебен ред, пред административния съд да оспорва законността му.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии