Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Кога издаването на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка прекъсва придобивната давност по отношение на недвижим имот

Настоящият казус касае придобиване на право на собственост въз основа на давностно владение.

Ето каква е историята на спора: Един имот бил придобит по  наследство от трима наследници: И. Д. и П. Понеже те не разполагали с достатъчно документи, въз основа, на които да се легитимират като собственици, решили да се снабдят с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. За целта трябвало да бъдат разпитани от нотариус трима свидетели, които да установят, че наследниците са владели имота трайно, явно, необезпокоявани от трети лица повече от 10 години.

Наследниците подали молба до нотариуса по местонахождението на имота за издаване на констативен нотариален акт. В процедурата били разпитани трима свидетели и нотариусът издал искания констативен нотариален акт за собственост.

Имотът съставлявал къща с дворно място, близо до София. Двама от наследниците рядко посещавали. Те имали други апартаменти и вили и от общия имот много не се интересували, а и нямали време да ходят там.

Един от наследниците обаче се установил за постоянно в имота. Живеел там, стопанисвал го, извършвал необходимите ремонтни работи, когато такива се наложили, плащал редовно данъците за имота.

Минали няколко години. Като видял, че другите съсобственици са изоставили имота и нито дават средства за поддръжката му, нито идват, за да го ползват, наследникът И., който живял в имота решил, че го е придобил изцяло по давност и се снабдил с констативен нотариален акт по давностно владение за целия имот.  Това станало на шестата година, след издаването на първоначални констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, по силата, на който за собственици били признати и тримата  наследници на имота.

За да бъде придобит един имот по давност, е необходимо имотът да бъде владян повече от 10 години. Настоящият владелец на имота може да прибави към своето владение, владението, осъществявано от неговия праводател и така да бъде признат за изключителен собственик на имота по давност. За да докаже, че е придобил имота по давност, като е владял същия повече от десет години,  И. прибавил към своите шест години, през които самостоятелно владял имота и давностното владение, текло до преди датата на издаване на констативния нотариален акт на името на всички сънаследници.

След като вече се легитимирал като единствен собственик на имота, И. решил да направи съществени промени в същия като бутне старата къща и на нейно място построи по-хубава и по-голяма такава. Когато пристъпил към строителните работи, бързо новината за това се разнесла и останалите сънаследници, които до момента на проявявали интерес към имота, предявили претенциите си относно същия.

Тъй като, предвид значителния материален интерес, сънаследниците не могли да се разберат доброволно, се стигнало до там съдът да разрешава проблемите им. Съдебният спор се концентрирал върху това, дали  сънаследник може да прибави към периода от време, през който лично е владял имота и този период от време на давностно владение, за който е съставен констативен нотариален акт на името на всички сънаследници или не.

При положителен отговор на този въпрос, наследникът И. ще може да се позове на факта, че е придобил имота по давност, а ако това се окаже невъзможно,  ще се окаже неоснователно твърдението му, че е придобил имота лично за себе си.

Ето и отговора на така поставения въпрос:

С подаването на молба до нотариуса за издаването на констативен нотариален акт на името на всички наследници, сънаследниците на практика правят извънсъдебно признание относно това, че имотът  е съсобствен между тях. Сънаследниците заявяват по този начин, че всеки притежава идеална част от имота, съответна на наследствените му права.  Така извършеното признание прекъсва придобивната давност, осъществявана от само един от сънаследниците –  в настоящия случай прекъсва придобивната давност, осъществявана от сънаследника И. Поради това не може да се зачете давностното владение на този сънаследник  от преди издаването на констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка на името на всички сънаследници.

В тази хипотеза, сънаследникът, който самостоятелно е владял имота, може да установява, че е придобил имота по давност въз основа на десетгодишно давностно владение, като началото на този десетгодишен период трябва да е поставено след датата на издаването на констативния нотариален акт  за собственост по обстоятелствена проверка на името на всички съсобственици. Освен това, за да се сложи началото на десетгодишния давностен период, е задължително сънаследника, който претендира да е единствен собственик на имота, да е демонстрирал по отношение на другите сънаследници такива действия, от които да следва безусловно изводът, че счита имота за свой. Тези действия трябва да са доведени до знанието на другите сънаследници, за да имат правно действие и съответно, за да могат да поставят началото на давностния срок.

Когато обаче нотариалният констативен акт е издаден само по молба на някои от сънаследниците, а наследникът, който твърди, че е придобил имота по давност, не е подавал такава молба и не е участвал в производството по издаване на констативен нотариален акт, не може да се приеме, че признание на правото на собственост на останалите сънаследници от този наследник е налице. Поради това, в този случай може да се зачете период на давностно владение на владеещия наследствения имот от преди датата на издаването на констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка, в който той не е вписан като съсобственик.

В разглеждания случай, сънаследникът И. е бил вписан като съсобственик в първоначално издадения констативен нотариален акт за собственост на името на всички сънаследници. По този начин, той извънсъдебно е признал правото на останалите сънаследници, че се явяват съсобственици на имота, като всеки от тях притежава такава идеална част от общия наследствен имот, съответстващ на наследственото му право. И не може да присъедини периода от време, по отношение, на който е прието, че всички сънаследници са владели имота  и са го придобили по давност, към своето лично владение. Признанието, обективирано в констативния акт за собственост, издаден на името на всички сънаследници прекъсва придобивната давност на И. по отношение на този имота. Едва от датата следваща, датата на издаване на констативния акт за собственост на всички сънаследници, може да започне да тече нова придобивна давност  за всеки от сънаследниците, включително и за И.

Той обаче трябва да предприеме конкретни правни действия /например  да предяви иск за собственост/ или фактически действия / например да заяви, че счита имота за свой и да не допуска другите сънаследници в имота/, с които да демонстрира по отношение на другите сънаследници, че счита имота за свой, за да може да започне да тече в негова полза придобивната давност по отношение на този имот.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии