Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какво се случи днес в кантората

 Какво е значението на разписка, в която не е посочено основанието за получаване на сумата

Днес при мен дойде г-н Т., който беше осъден  с Решение на районния съд за заплащане на задължения за режийни разноски в полза на етажната собственост. Г-н Т. се интересуваше дали има смисъл да обжалва съдебното решение. Той твърдеше, че е платил още преди завеждане на делото претендираните задължения и беше изключително разочарован от реалността.

Г-н Т.  разказа още, че  живял  тази сграда от повече от двадесет години и, че отдавна имал неразбирателства със съседите си. Поводите за това били най-различни. Обвинявали го, че  вдигал прекалено много шум, че стоварвал на стълбищната си площадка непотребните си стари мебели, че закъснявал с плащанията на  месечните си вноски, дължими за поддръжка на сградата. Именно поради неразбирателството си със съседите си, считаше, че са го подвели под съдебна отговорност. И беше изключително неудовлетворен от изхода на спора, тъй като сумите, които търсеха от него бяха отдавна платени и считаше, че това не беше начин за уреждане на междуличностни конфликти.

Един ден получил книжа от съда, според които се оказало, че бил съден за неплатени задължения за управление на общите части на сградата – или с други думи за режийни разноски. В исковата молба се твърдяло, че Т. преустановил плащанията на такси, събирани за входа за последните шест месеца. Търсели от него сумата от около 240 лева.

Т. много се изненадал, защото бил заплатил тези задължения, а и освен това разполагал с разписки за извършените плащания. Затова сам подал отговор на исковата молба, в който направи възражение, че претендираната сума вече е платена. Приложил и копие от разписките, които бил получил от касиера на етажната собственост за извършените плащания.

Т. очаквал, че всичко ще е наред и затова не се притеснил нито от исковата претенция, нито от допълнителните такси и разноски, които етажната собственост направила, във връзка с заведеното срещу него дело.

Не след дълго обаче, когато получил съдебното решение, останал изумен. Съдът го осъждал да заплати отново сумите, които вече бил платил.

Мотивът на съда за това бил, че в представените от Т. разписки липсвало посочено конкретно основание за извършеното плащане. Съдът стигнал до извода, че  не можело да се приеме за безспорно, че с извършеното плащане Т. е погасил именно задълженията за консумативни разходи, дължими към етажната собственост, а не някакъв друг вид задължения. Това било така, понеже не било посочено изрично в разписката основанието, поради което се извършва плащането.

Правилно ли е така постановеното решение или Т. има интерес да обжалва?

Решението е неправилно и ако търси справедливост, Т. има интерес да обжалва. Ето защо това е така:

Когато в разписката е посочено за какво е неправно плащането и няма спор относно този въпрос, тогава не възникват трудности да се установи  за какво е извършено плащането.

Възможно е обаче в разписката да не е посочено основанието за плащане. В този случай е възможно длъжникът да твърди, че изобщо липсва основание за плащане и да иска платената сума да му бъде върната, като платена без основание.

Възможно е страните да не спорят, че сумата е дължима, но да не могат да се разберат, с извършеното плащане кое  от задълженията на длъжника погасява.

 

В първата хипотеза –  при липса на посочено в разписката  основание за плащане на дадена парична сума и ако между страните възникне спор относно това дали кредиторът има основание да получи сумата, в тежест на кредитора е да установи, че има основание да получи плащането.  Ако кредиторът не успее да докаже основанието си да получи плащането,  то  той  следва да върне това, което е получил като получено без основание.

Във втората хипотеза –  ако в разписката не е посочено кое задължение се погасява и длъжникът наведе твърдения, че с плащането на сумата е погасил дадено свое задължение, а кредиторът претендира, че съществува друго основание за плащане от това, което твърди длъжникът, в тежест на кредитора е да установи съществуването на това друго основание заплащане.

В случая на г-н Т. макар и изрично да не е посочено какви  задължения е погасил с извършените плащания в дадените му от касиера разписки,  безспорно се установява, че е налице плащане от страна на г-н Т,. в полза на ЕС. Той твърди, че плащанията, които е извършил  са за месечни вноски за текущи разходи на етажната собственост. Ищецът в производството –  ЕС, представлявана от Управителя на ЕС следва да установи,  че плащането  е извършено на друго основание, различно от твърдяното от г-н Т., за да има основание да осъди г-н Т. да заплати задълженията за режийни разноски в размер на около 240 лева в случая.

Тъй като в хода на делото кредиторът не е доказал да съществува и друго вземане спрямо г-н Т., което да е погасено с представените платежни документи –  разписки, то искът на ЕС се оказва недоказан и би следвало да бъде отхвърлен като такъв.

Тъй като  първоинстанционното решение не е съобразено с даденото по-горе разрешение на въпроса,  г-н Т. има интерес да обжалва същото.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии