Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какви са правата на длъжник, срещу когото са предприети принудителни действия, след като изпълнителното производство е прекратено по силата на закона

Клиенти от провинцията имаха следния проблем: Срещу тях беше образувано изпълнително дело. Години наред съдебният изпълнител не беше успял да събере никаква част от дълга, за събирането, на който беше образувано изпълнителното производство. Нямаше  предприети изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Едва след изтичането на повече от две години съдебният изпълнител беше продал на публична продан тяхно лозе и беше наложил запор върху пенсията на единия от тях. Вземането все още не беше погасено по давност, тъй като от датата на образуване на изпълнителното дело до настоящия момент не беше изтекъл необходимият срок, за да могат да се позоват на изтекла погасителна давност.

Те се интересуваха какво може да се направи, за да бъдат защитени в максимална степен интересите им.

Първото, което направихме от кантората, беше да изискаме от съдебния изпълнител да ни изпрати препис от тяхното изпълнително дело. Това се налага, за да може да се установи какви изпълнителни действия са предприемани през годините и дали те са надлежно извършвани /например дали длъжниците са надлежно уведомени за извършването им; дали са извършени след изпращане на покана за доброволно изпълнение и др./ 

Съдебният изпълнител изпрати по пощата препис от изпълнителното дело. В случая нямахме проблеми да се снабдим с препис от делото, което невинаги е така. Понякога съдебните изпълнители не желаят да окажат съдействие и настояват запознаването с документите по делото да стане на място в тяхната кантора, въпреки че страните в производството и техните представители могат да искат  да се снабдяват с книжа по делото.

След проверка на документите се оказа, че действително съдебният изпълнител не е предприемал валидни изпълнителни действия в продължение на повече от две години от последното изпълнително действие. Установи се още: 1/че вземането не е погасено по давност към момента: 2/че след изтичането на две години на бездействие е извършена публична продан на лозе, собственост на длъжниците и че е наложен запор върху пенсия и са започнали реални удръжка на част от пенсията.

Ето какво може да се направи в случая, за да бъдат защитени интересите на длъжниците:

След като изтекат две години, през които съдебният изпълнител не е предприемал валидни изпълнителни действие, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона- чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не е необходимо съдебният изпълнител да постанови какъвто и да било акт, за да настъпи прекратяване на изпълнителното производство.  Освен това, след прекратяването на изпълнителното производство, ако бъдат предприети изпълнителни действия, те са неправомерни, защото са предприети по производство, което вече не съществува за закона.

За да настъпи прекратяване на изпълнителното производство, е необходимо да измине двегодишен период на бездействие от страна на съдебния изпълнител и нищо повече. Този срок не може нито да се спира, нито да се удължава. Срокът е от така наречените преклузивни срокове.

Факт е обаче, че в случая, след като е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по закон, съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия – извършил е публична продан на лозето и е започнал да прави удръжки от пенсията на един от длъжниците.

Съдебният изпълнител е действал неправомерно, защото не се е съобразил с факта, че изпълнителното производство е прекратено. Поради тези негови действия, може да бъда ангажирана отговорността му за вредите, които е причинил на длъжниците. Тези вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от неговото неправомерно поведение.

В случая вредите се изразяват  в размер на цената, която е получена при продажбата на лозето и в размера на удръжките, които са направени от пенсията на длъжника.

Как може да се търси отговорност за неправомерните действия на съдебен изпълните?

Отговорността на съдебния изпълнител може да се ангажира по съдебен ред. Не без значение е дали съдебният изпълнител е частен или държавен.

В случай, че съдебният изпълнител е частен, то той отговаря за причинени вреди при и по повод изпълнение на задълженията си като ЧСИ, съгласно чл. 74 от ЗЧСИ във връзка с чл. 441 ГПК. Искът се предявява директно към него. Частните съдебни изпълнители имат сключени застраховки за вредите, които могат да причинят при изпълнение на техните служебни задължения и обикновено в тези производства привличат и техните застрахователи, които да заплатят обезщетение за вреди, ако се установи, че  виновно са причинили вреди при и по повод извършване на работа в качеството им на ЧСИ.

В случай, че съдебният изпълнител е държавен, то тогава искът за обезщетение за вреди следва да бъде насочен към Министерството на правосъдието, при условията на чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Държавният съдебен изпълнител е в трудово правоотношение с Министерството на правосъдието, затова за вредите, причинени от  неговите действия към увреденото лице ще отговаря възложителят на работата – МП – при условията на чл. 49 ЗЗД. Вече в отношенията между работодателя /МП/ и работника  /ДСИ/ приложение ще намери разпоредбите на чл. 203 -206  от Кодекса на труда.

Независимо дали ще бъда ангажирана отговорността на частен или държавен съдебен изпълнител, в това производство, в тежест на длъжника е да докаже, че действията на съдебния изпълнител са неправомерни, че в резултат на тези действия /може да става въпрос и за бездействия/ са възникнали вреди и че е налице причинно-следствена връзка между действието/ бездействието и настъпилите вреди. Искът лежи на плоскостта на непозволеното увреждане, при който вината  се предполага. Тази презупция е оборима, а страната, която може да  я оборва е съдебният изпълнител.

В коментирания по-горе случай съдебният изпълнител е извършил публична продан и е започнал да прави удръжки от пенсията на длъжник, след като вече изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Именно, защото вече изпълнителното дело е било прекратено, следва да се счита, че тези действия са неправомерни. За вредите, настъпили в резултат на тези неправомерни действия може да се ангажира отговорността на съдебния изпълнител.

В нашия случай съдебният изпълнител е държавен, поради което искът  за заплащане на обезщетение за вреди следва да се насочи към Министерството на правосъдието.

В случая търсим отговорност от съдебния изпълнител, а не от кредитора, не за друго, а понеже вземането все още не е погасено по давност.

Ако вземането беше погасено по давност, тогава искът щеше да бъде насочен към кредитора. Ако има основание да се твърди, че вземането е погасено по давност, за да отпадне дългът, е необходимо съд да констатира този факт. Това означава, че трябва да се води дело срещу кредитора, за да се установи, че вземането е погасено по давност. Съдебният изпълнител не е компетентен да се произнесе по този въпрос.

Ако вземането вече е погасено по давност и дългът или част от него е събран по принудителен ред след прекратяване на изпълнителното производство поради бездействие, продължило повече от две години, и сумата е  получена от кредитора, последният може да бъде осъден да я възстанови  на длъжника.

 

Това, което направихме в разглеждания случая е, че заведохме иск за заплащане на обезщетение срещу МП за вреди, настъпили в резултат на неправомерни действия на Държавния съдебен изпълнител.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии