Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Кой е крайният момент, в който може да се направи възражение за нищожност на клауза за неустойка

Константин и Мартин сключили договор за наем на недвижим имот, по силата, на който Константин се задължил да отдаде под наем свой недвижим имот срещу договорена месечна наемна цена. Договорили се, че договорът се сключва за срок от една година, а ако някоя от сраните прекрати договора предсрочно, дължи неустойка в размер на месечния наем за половин година. Мартин се нанесъл в имота и започнал да го ползва, според уговореното. Той бил родом от друг град и се надявал да се установи в града, в който наел жилището, да си намери работа и да остане там за постоянно.

Минали месеци, но работите на Мартин все не потръгвали. Уж познати му обещавали да му съдействат при намирането на работа, уж ходел по обяви за работа и интервюта, но нищо не се променяло и Мартин все не можел да се хване на работа. Като видял, че само харчи пари за престоя си далеч от дома и не може да намери реализация, решил да се прибере вкъщи. Един ден събрал нещата си, уведомил наемодателя си за решението си, върнал му ключовете от апартамента и си тръгнал.

Няколко седмици след това обаче останал безкрайно учуден, когато получил книжа от съда. Бившият му наемодател –  Константин го съдел за това, че Мартин бил прекратил предсрочно договора за наем и понеже бил напуснал имота два месеца преди изтичането на крайния срок, търсел от него неустойка в размер на месечната наемна цена за период от шест месеца, така като пишело в договора.

Мартин не предприел никакви действия.

„Та какво можел да направи – разсъждавал той-при положение, че така пишело в договора“?

За пореден път Мартин смятал, че се е провалил и се чувствал като неудачник. Чувството му за неудовлетвореност се засилвало още повече от факта, че родителите му били тези, които го издържали докато живеел извън родния си град и те плащали и наема, и другите му разходи, а сега пак трябвало да ги моли за помощ, за да платят дълговете му, възникнали в резултат на неизгодния договор за наем, който бил подписал.

Тъй или иначе Марин не подал отговор на исковата молба в предоставения му едномесечен срок за това, считано от получаването на исковата молба. Не направил никакви възражения срещу исковата претенция, не ходил по адвокати, защото знаел, че договорът го обвързва и само ще похарчи още средства за изгубена кауза.

Един ден, малко преди датата, определена за разглеждане на делото в открито заседание, той се заприказвал в местното кафене със свой съученик, който  току-що се бил дипломирал като юрист и му споделил за проблема си. Разказал за случая, просто така, без да търси, нито да се надява на съвет.

Тогава случайно Мартин срещнал приятел юрист

Младият юрист обаче живо се интересувал не само от студентски купони и приятни забавления, но и жадно четял всичко, което му попаднело на правна тема. Той мечтаел за дните, когато ще може да приложи наученото на практика и затова когато разбрал за проблема на Мартин, се захванал не на шега да помогне на своя бивш съученик.

Цяла нощ прекарал над книгите и изчел не едно съдебно решение. Той лесно се досетил, че клаузата в договора за наем, според която при предсрочно прекратяване на договора, се дължи неустойка в размер на шест месечни наема е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави и надхвърляла присъщата обезпечителна, санкционна и обезщетителна функция на неустойката.  Именно това възражение можело да се въведе срещу претенцията на наемодателя за заплащане на тази несправедливо договорена неустойка и именно поради това имало основание претенцията на наемодателя, предявена по съдебен ред, да бъде отхвърлена.

Проблемът обаче идвал оттам, че Мартин не потърсил на време правна помощ.

Той не се възползвал от възможността да подаде отговор на исковата молба и да направи възражение за нищожност срещу така договорената клауза за неустойка.

„Ако не беше се изоставил  – разсъждавал младият юрист – Мартин щеше да се избави от сполетелите го неприятности“.

Лесно и елегантно претенцията срещу Мартин щяла да бъде отхвърлена. А сега дали всичко е изгубено? Именно в това се състои въпросът, предмет на тази история.

Истината е, че за Мартин все още има спасение от създалата се неприятна ситуация. Това е така, защото …

възражението за нищожност на клауза  за неустойка в договор, е едно от малкото възражения, които могат да се направят извън срока за отговор на исковата молба.

Ако продължите да четете по-долу, ще разберете защо това е така.

Принципно, съдът е длъжен служебно да следи за нарушаването на императивна правна норма. Когато съдът установи такова нарушение, трябва да постанови своя съдебен акт съобразно действието на императивната правна норма, дори и без страната, в чиито интерес е тази императивна правна норма да се е позовала на последната.

 

При това положение, на още по-голямо основание, ако страната се позове на нарушение на императивна норма, съдът следва да вземе предвид това позоваване. Съдът следва да се съобрази с това позоваване, дори то да е направено и след изтичането на срока за отговор на исковата молба.

Съдът следи служебно дали клаузата на неустойка в договор е нищожна и ако установи, че е налице такава нищожност, следва да я постанови, дори страната да не е въвела подобно възражение по делото. Ето защо, дори страната, която има основание да се позове на нищожност на клауза за неустойка в договор, да е пропуснала да направи това в срока за отговор на исковата молба, може да направи това и на по-късен етап –  във всяко положение на делото.

В случая с Мартин, независимо, че той не се е възползвал oт възможността да възрази срещу исковата молба, а е предпочел да бездейства и да не търси правна помощ, не всичко е загубено. Напротив, той може на всеки етап от делото да направи възражение за нищожност на неустойката, включително и след изтичане на  срока за отговор на исковата молба и това възражение следва да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението.

Макар и съдът да трябва да следи служебно за това дали клаузата за неустойка е нищожна или не, в интерес на Мартин е да се позове на това възражение, за да е сигурно, че при постановяване на решението, възражението в този смисъл ще бъде взето предвид.

За Мартин съществува реална възможност да се освободи от задължението за заплащане на договорената  неустойка, защото в случая същата се явява нищожна, тъй като сумата, която според договора Мартин следва да плати при неизпълнение на договорните му задължения надхвърля  присъщата на неустойката функция.  Желателно е той да не разчита единствено на активността на съда, който разглежда неговото дело, а да направи възражение за неустойка, дори и след изтичането на срока за отговор на исковата молба.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии