Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какво се случи днес в кантората

Кой е крайният момент, в който може да се предяви претенция за присъждане на лихви за забава

Днес при мен дойде г-жа Мария, която беше изключително притеснена относно следния въпрос:

Била сключила граждански договор за предоставяне на консултантски услуги, по силата, на който се била задължила да консултира едно дружество срещу заплащане на абонаментно месечно възнаграждение. От дружеството били преустановили плащанията, въпреки, че тя изпълнявала надлежно задълженията си по договора. Понеже не й били плащали в продължение на повече от три месеца, Мария решила да не търпи повече неприятното положение, в което се намирала и изпратила уведомление за прекратяване на договора поради неизпълнение на  задълженията на насрещната страна. Предявила и иск  за заплащане на дължимото възнаграждение за последните три месеца от действието на договора.

Откакто предявила исковата молба обаче, били изминали вече повече от пет месеца, а все още нищо не се случвало по делото.

Мария все още не беше получила уведомление от съда за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.  На практика за подобен период от време не е необичайно все още да няма насрочване на делото за разглеждане в открито заседание, дори и в случаи, подобни на този на Мария, при които съответният казус не е особено сложен от правна и фактическа страна.

Това, което обаче сега тревожеше Мария беше, че подавайки иска за заплащане на дължимото й се възнаграждение за последните три месеца от действието на договора за консултантски услуги, в исковата молба беше допуснат пропуск. Пропускът се състоеше в това, че не беше предявен иск за присъждане на лихви от датата  на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Притесненията на Мария се състояха в това, че както беше тръгнало, не се знаеше колко време ще измине докато се стигне до окончателно решение и още повече до реално събиране на дължимото й се възнаграждение, ако се наложи това а стане по принудителен ред. Тя се притесняваше, че няма да получи обезщетение за това, че ще събере парите си в отдалечен период от време, а не към момента, към който същите са станали дължими.

Няколко дни след предявяване на исковата молба Мария установила този пропуск, но първоначално не се стреснала особено, защото вярвала в правотата си и считала, че съвсем скоро въпросът ще бъде разрешен в нейна полза. Колкото повече време минавало обаче, тя започвала да се съмнява в бързината на производството, което инициирала. После от свои познати, които също имали вземане-даване с правораздавателната система, разбрала, че воденето на дела съвсем не е кратка процедура и че често се случвало, дори и при не особено сложни казуси, да минат години до постановяване на съдебно решение и до влизането му в сила.

Мария сега осъзнаваше, че ако беше поискала присъждането и на обезщетение за забава, заедно със завеждането на исковата молба, дори и воденето на делото да отнеме време, в крайна сметка щеше да бъде компенсирана със средства в размер на законната лихва, върху дължимата сума, начислена до датата на окончателното плащане. Само че, тя не беше направила това. И смяташе, че в най-добрия случай, дори да спечели делото,  ще успее да събере  най-малко след две – три години само дължимата й се сума по договора за консултантски услуги, но не и обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода на забавеното плащане, поради факта, че не беше предявила и обезщетение за забава заедно със завеждане на исковата молба.

Основателни ли са тревогите на Мария или има разрешение на въпроса, който я притеснява?

Истината е, че Мария няма за какво толкова да се тревожи. Вярно е, че ако беше предявила заедно с осъдителния иск срещу дружеството за присъждане на дължимото й се възнаграждение по договора  за консултантски услуги и иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, щеше да си спести немалко тревоги, но станалото – станало.

Правилото е, че ищецът може да заяви искане за присъждане на лихви във всеки един момент в хода на производството пред първоинстанционния съд до приключване на съдебното дирене.

Фактът, че със завеждането на исковата молба за присъждане на дължимите суми по договора за консултантски услуги, не е предявен и иск за присъждане на обезщетение за забава върху дължимите суми, не бива да тревожи Мария. Във всеки един момент докато делото не остане за решаване от първоинстанционния съд, пред който главният иск е предявен, Мария може да въведе искане за присъждане на обезщетение за забава.

Мария се съгласи да предявим към главния й иск и иск за присъждане на обезщетение за забава върху дължимата сума, съставляваща дължимо възнаграждение по договора за консултантски услуги, в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на предявяване на исковата молба /макар и това да беше станало на по-ранен етап/ до окончателното плащане на дълга. Искът по чл.86, ал. 1 ЗЗД беше предявен в писмена форма, с препис  за ответната страна.

Така Мария престана да се тревожи относно товаколко точно време ще е необходимо до постановяване на осъдително решение, въз основа, на което да може да пристъпи към събиране на дължимата й се сума от ответното дружество, защото знаеше, че дори производството да се забави повече от очакваното, тя щеше да получи парите си, заедно с дължимото й се обезщетение за забава върху тях.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии