Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Внимание! Отмяна на арбитражно решение може да се иска само в тримесечен срок от получаване на решението, дори и да касае потребителски спор

Всеизвестен стана фактът, че потребителските спорове не могат да бъдат разглеждани от арбитражен съд. Някои дори считат, че дори, ако получат книжа, свързани с обстоятелството, че са дадени на арбитражен съд, не е необходимо да предприемат никакви действия, защото няма начин за тях да произтекат каквито и да било неблагоприятни последици от този факт. Подобни разбирания обаче не отговарят на истината  и ако продължите да четете, ще разберете защо.

Принципно не могат да бъдат разглеждани от арбитражен съд спорове, свързани с вещни права по отношение на недвижими имоти, издръжка, спорове, произтичащи от трудови правоотношения и от договори, страна, по които е потребител. Ако  все пак бъде постановено арбитражно решение, дори по неарбитруем спор, обаче, не може да се приеме, че това решение не съществува в правния мир. То не само, че съществува, но и обвързва страните докато не бъде отменено по предвидения за това законов ред, а за отмяната му има срокове. Освен това при наличието на арбитражно решение, гражданският съд не може да преразгледа спора, докато решението на арбитража не бъде отменено, а ако въпреки това, гражданския съд постанови решение по същия спор, то това решение ще бъде недопустимо.

 

Ето как г-н С. като не знаеше горните правила, пропусна да защити своите интереси.

Той беше сключил договор за доставка на газ в собствената му вила. Съгласно договора,  от фирмата следваше да му доставят десет броя газови бутилки, които той трябваше  да инсталира в специално приспособено за целта помещение, като за да приведе същото в необходимия вид, инвестира немалко средства.

Започна изпълнението на задължението на доставчика по договора.  Услугата обаче не беше с очакваното качество и след два месеца, г-н С. се отказа от услугите на доставчика. Доставчикът престана да доставя газ в имота на г-н С., а той да плаща. В клаузите на договора обаче пишело, че при прекратяване на договора от страна на възложителя /г-н С./, преди изтичането на срока на договора, потребителят /пак той/  дължи неустойка. Пишело също, че споровете, произтичащи от този договор се разрешават от посочен в договора арбитражен съд.

На третия месец откакто преустановил да плаща по договора за доставка на газ, г-н С. получава известие, че срещу него е образувано арбитражно дело от доставчика. Тъй като г-н С. е чул, че арбитражите не важат при потребителски спорове, не обръща внимание на съобщението, а го хвърля в кофата за боклук. Така постъпва и малко по-късно когато получава решението на арбитражния съд. Тъй като той, като физическо лице е подписал договора с доставчика, е потребител, решенията на арбитража не го обвързват по никакъв начин – така преценява той.

След  още три месеца обаче, когато отива да тегли пари от банкомат, разбира, че сметката му е на минус 3700 лева. Тогава отива право в банката, за да „оправи“ нещата и узнава, че му е наложен запор върху средствата по банковата му сметка от ЧСИ. Малко по-късно става ясно, че във основа на арбитражното решение – онова, което г-н С. изхвърли в кофара за боклук, е образувано изпълнително дело срещу него и е започнало принудително изпълнение.

Г-н С. вече е вбесен, но смята, че е в правото си, а грешката е на системата. Защо? –  Защото потребителските спорове са неарбитруеми, а постановените по тях решения- нищожни. Г-н С. е запознат с правата си и затова отива при съдебния изпълнител, за да си търси правата. Там бива поканен в деловодството на съдебния изпълнител, където една деловодителка се опитва да му разясни ситуацията и му обяснява, че при положение, че има изпълнителен лист, съдебният изпълнител правилно е образувал изпълнително дело срещу него по молба на фирмата-доставчик на газ и, че докато съществува този изпълнителен лист в правния мир, съдебният изпълнител е длъжен да действия, при положение, че е бил сезиран за това от кредитора.

Приказките на деловодителката не успокояват по никакъв начин г-н С. Той вече е достатъчно афектиран и настоява да се срещне лично с частния съдебен изпълнител. След известно време на помощ на деловодителката идва юрист от кантората на съдебния изпълнител, който обяснява отново какви са правомощията на съдебния изпълнител, но този път съветва г-н С. да потърси правата си по съдебен ред и да иска отмяна на решението от Върховния касационен съд, при положение, че е потребител, а потребителските спорове са неарбитруеми.  Това дава някаква насока на г-н С. и след като разбира, че със съдебния изпълнител тъй или иначе няма да се види, напуска кантората, заплашвайки, че ще си търси правата и ще  подаде жалба, където трябва срещу съдебния изпълнител и целия му персонал.

Все пак решава да се вслуша в съвета на юриста от кантората на ЧСИ и след като разпитва свои познати да му препоръчат адвокат, който да му реши проблема, отива при един такъв на среща.

Адвокатът потвърждава, че потребителските спорове са неарбируеми и че има път за защита. За г-н С. съществува правната възможност да иска отмяна на решението на арбитража  от Върховни касационен съд.  Адвокатът споделя мнението на г-н С. относно това, че решението на арбитражния съд е напълно абсурдно, защото г-н С. не е получил качествена услуга, поради което е прекратил договора и вместо на него да му се дължи някакво обезщетение за  това, че доставчикът не е изпълнил задължението си по договора, той е осъден да плаща неустойка. Адвокатът разбира недоволството на г-н С. от това, че за да може доставчикът да му достави газ в имота се е наложило да похарчи един куп пари, за да приведе помещение, находящо се в мазето му в подходящ вид за инсталиране на оборудването, необходимо за доставка на газта. С основание г-н С.  счита решението за неправилно.

Какво обаче се установява след като адвокатът преглежда документите.

Решението на арбитражния съд г-н С. е получил преди повече от три месеца и не е предприел нищо. Напълно вярно е, че решението е нищожно. Обаче! Обаче нищожността на това решение може да бъде прогласена само от ВКС и то, ако в тримесечен срок от получаване на решението, потребителят сезира съда с иск за отмяна на решението. Изтече ли този срок, исковата молба за отмяна на решението вече е недопустима и ВКС не може да разгледа исковата молба за отмяна. Решението вече не може да бъде отменено по никакъв начин. И колкото и да е неправилно срещу него нищо не може да се направи.

Именно това обяснява адвокатът на г-н С. Той не иска да възприеме ситуацията, не иска да повярва, че правата му са нарушение, че това е очевидно и че не може да се защити. Затова той настоява да се заведе дело, пред  гражданския съд, за да се установи, че той не дължи сумата, на която е осъден от арбитража. Иска справедливост и  иска гражданският съд да преразгледа спора и вярва, че решението ще бъде в негова полза.

Обаче това също не е възможно. При положение, че има постановено арбитражно решение, до неговата отмяна, неговото съществуване не може да се игнорира. Има ли постановено решение на арбитражен съд, колкото и неправилно да е то, гражданският съд не може да преразгледа същия спор, а ако все пак такова  решение бъде постановено / например ако г-н С. предяви иск за същото нещо и другата страна не узнае, че е съдена и не направи възражение, че вече има постановено арбитражно решение/, то така постановеното съдебно решение на гражданския съд ще бъде недопустимо .

Оказва се, че г-н С. няма вариант за действие в негова полза. Тъй като е игнорирал книжата, които е получил в началото от арбитражния съд и още по-лошо – игнорирал е получаването на арбитражното решение и в тримесечен срок не е поискал неговата отмяна, сега вече е пропуснал всякаква възможност да възрази, че не дължи дълга, за заплащането, на който е осъден.

Ето защо, ако получите документи от арбитражен съд, макар и да сте наясно, че спорът е неарбитруем, не ги игнорирайте. Имате интерес максимално бързо да направите възражение, че спорът е неарбитруем и да искате прекратяване на производството.

Ако стане така, че получите направо арбитражно решение, също не трябва да бездействате, защото имате само три месеца, за да искате неговата отмяна. Стигне ли се обаче до получаване на арбитражно решение, за да се иска отмяната му, трябва да се предяви искова молба пред ВКС и да се заплати държавна такса в размер на 4% от материалния интерес, а при някои спорове тази сума е значителна.

Освен това Върховнияткасационен съд не се занимава да разглежда спора по същество и да преценява дали решението е правилно или не, а само да констатира дали спорът може да се разглежда от арбитражен съд или не.

Игнорирането на даден факт никога не е добро решение, при липса на достатъчно информация, а дали последната е достатъчна е изключително субективно, още повече, предвид факта, че всичко непрекъснато се променя.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии