Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Обвързан ли е със срокове искът за разваляне на дарение на недвижим имот

Миналата седмица в кантората дойде г-н Д., който беше получил искова молба за разваляне на дарение на недвижим имот, който имот му беше подарен от баба му преди две години. В исковата молба пишеше, че Д. не полагал грижи и не давал издръжка, от които дарителката се нуждаела /което е основание за развалянето на едно дарение/ и се  претендираше именно разваляне на договора за дарение.

Д. е млад човек, който доскоро е следвал в чужбина, а сега се стремеше да се устрои да живее там за постоянно със семейството си, което се състои от жена и бебе на пет – шест месеца и действително нито имаше възможност да се грижи фактически за баба си, нито можеше да отделя кой знае какви средства, за да й ги праща. Истината обаче беше не, че толкова баба му се нуждае от средства за издръжка и има нужда от фактически грижи, а семейни разправии по повод дарения имот.

Майката на Д. имала и брат, който като разбрал, че имотът е дарен на племенника му, започнал да прави скандали по този въпрос и настоявал договорът за дарение да бъде развален. Той считал, че с извършеното дарение се накърняват неговите права, защото вместо един ден той и сестра му да наследят имота, сега всичко отивало при внука му.

Проблемът с имота не бил отскоро. Още няколко седмици след извършването на дарението възникнал спор в тази връзка, който довел до изостряне на отношенията в семейството.  Дори, преди година и половина Д. получил писмо от името на баба си, с което тя искала от Д. да и заплаща издръжка и да започне да се грижи за нея.

Д, тъй като си даваше сметка, че нито е плащал нещо на баба си, нито е полагал фактически грижи за нея, макар и да си даваше сметка, че действията, които баба му е предприела за развалянето на договора за дарение, са под диктовката на неговия вуйчо, беше склонен да признае иска и да се откаже от имота.

Майката на Д. обаче беше изключително възмутена от случващото се. Вярно, че имотът бил прехвърлен на сина й, обаче в действителност майка й /дарителката/ живеела при нея и тя ежедневно се грижела за нея. Не я лишавала от нищо. Осигурявала й храна, поддържала домакинството, водела я на лекар, когато се нуждаела, осигурявала й всичко необходимо, проявявала топлина и обич, докато брат й рядко се интересувал от майка им и контактувал с нея само на семейни празници. Той не давал никакви средства за издръжката й, нито помагал фактически, когато се налагало. Брат й обаче имал голямо влияние върху майка им, която все го чакала да дойде да я види и да си поприказват.

При така създалата се ситуация, майката на Д. беше тази, която искаше да се направи всичко необходимо, за да остане дареният имот в собственост на сина й и се интересуваше какво може да се направи в ситуацията.

В случая имаше какво да се направи, за да бъде отхвърлен иска за разваляне на дарението, макар и Д. действително да не беше полагал фактически грижи и да не беше осигурявал парична издръжка за своята баба. И в случая изобщо не става въпрос за доказване на фактите и обстоятелствата, свързани с това, че майката на Д. се е грижела за дарителката и й е осигурява всичко необходимо, за да води тя спокоен и нормален живот.

Става въпрос за съвсем друго основание, въз основа, на което дареният Д. може да се защити срещу претенцията за развалянето на договора.

Ако забелязахте, по горе е споменато, че преди година и половина  Д. получил покана от името на баба си, с което тя искала Д. да започне да й дава издръжка и да полага грижи за нея, тъй като  имала нужда от такава. Д. получил тази покана, но впоследствие нищо повече не се случило. Исковата молба за разваляне на дарението била предявена година и половина по-късно.

Така предявената искова молба е заведена прекалено късно, след като Д. е узнал че баба му се нуждае от гледане и издръжка. Искът за отмяна на дарението поради факта, че издръжка не е давана и не са осигурявани грижи за дарителя може да се предяви до изтичането на една година, от момента, в който на надарения са станали известни основанията за отмяна.  В случая този едногодишен срок тече от момента, в който Д. е поучил поканата от баба си за даване на издръжка и полагане на грижи и е изтекъл половин година преди предявяване на исковата молба.

Само на това основание исковата претенция за развалянето на договора за дарение следва да бъде отхвърлена. Изрично в закона е предвиден срок за предявяване на иск за разваляне на дарение, обвързан с момента на узнаване от страна на надарения, че неговият дарител се нуждае от средства и грижи. В случай, че дарителят е уведомил за своите нужди надарения и последният не е предприел действия във връзка със задоволяването им, дарителят има правна възможност да иска развалянето на договора за дарение на недвижим имот, което става по съдебен ред. Подобна несигурност обаче относно това дали дарителят ще предяви иск за развалянето на дарението или не, при положение, че надареният не дава издръжка и не полага грижи, не може да трае неопределено дълъг период от време. Този период от време се равнява до изтичането на една година, от момента, в който на надарения е станало известно, че са налице основанията за отмяна на дарението. Ако искът за отмяна на дарението бъде предявен след изтичането на този едногодишен срок, само на това основание същият следва да бъде отхвърлен, тъй като бездействието на надарения не може се толерира.

В случая Д. макар и  действително да не беше полагал грижи за баба си и да не й беше осигурявал издръжка, без изобщо да отчитаме факта, дали тя действително се е нуждаела от такива, следва да бъде отхвърлен, само защото е несвоевременно предявен.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии