Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какво се случи днес в кантората

Днес при мен дойде Биляна, за да се консултира във връзка със заповед за изпълнение, която беше получила от свой бивш работодател чрез съда.

Работодателят й търсеше от нея сумата от 1500 лева  – неустойка по договор за обучение. Случаят беше следният: Биляна работела преди  две години в голяма търговска верига. Там преминала обучение за подобряване на квалификацията й, като в трудовия й договор било записано, че се задължава след приключването на обучението да работи най-малко една година при този работодател, а при неизпълнение на това задължение, дължала неустойка в размер на 1500 лева.

Няколко месеца след приключване на обучението, си намерила по-хубава работа и напуснала. Сега бившият й работодател я съдеше за неизпълнение на поетото договорно задължения да работи най-малко една година при него след преминаването на обучението и търсеше неустойка в договорения размер.

Биляна беше получила заповед за изпълнение относно така претендираното вземане от 1500 лева и в четиринадесет дневен срок трябваше да вземе решение дали да оспори вземането като подаде възражение, в който случай работодателят й има право да я съди, за да докаже съществуването на вземането си, основано на сключения договор или да не направи в това, в който случай заповедта за изпълнение се стабилизира и ако междувременно не плати доброволно, ще се стигне до съдебен изпълнител, който да събира дълга по принудителен ред.

Какви за правата на Биляна ? От една страна, тя сама се е задължила да заплати неустойка при неизпълнение на задължението да работи при същия работодател поне една година след преминаване на обучението и не е изпълнила това задължение и договорът  има силата на закона между страните по него. От друга страна Биляна като служител не е крепостник на своя работодател и  съгласно Конституцията има свободно право на труд.

За Биляна, а и за всеки служител, попаднал в такава ситуация е важно да знае дали има и ако е така, какви са възможностите му за защита. Тук някой би казал, че Биляна сама се е поставила в неизгодно положение като се е съгласила с подобна клауза в  трудовия си договор, но дали пък изобщо е можела да повлияе на съдържанието на договора или е била изправена пред избора да подписва каквото й предлага работодателят или да напусне работа.

В случая Биляна има интерес да подаде възражение и да оспори претендираното вземане на своя бивш работодател. Ето защо това е така:

Работодателят й претендира от нея обезщетение под формата на неустойка за неизпълнение на поето по нея задължения по трудов договор, след преминаване  на обучение да продължи да работи определен период от време при същия работодател. С така постигната договорка обаче се накърнява правото на труд на служителя да избира свободно. Тази договорка накърнявам основни човешки права, залегнали в Конституцията  и съответно е недействителна.

От друга страна обаче, работодателят също се оказва, с накърнени интереси. Нека да помислим и за това. Той е вложил средства за обучението на свой служител като е вярвал, че служителят ще продължи да работи при него поне до изтичане на уговорения срок. За работодателя е важно служителите му да са по-добре обучени и квалифицирани, за да могат по-добре да изпълняват възложените им функции и съответно, за да може търговецът да постигне по-добри стопански резултати. Разбираемо е, че работодателят не е благотворително дружество, което цели хората, работещи при него да станат по-квалифицирани само и единствено, за да развиват личните си умения и след това да бъдат „грабнати“ от друг конкурент на пазара, вместо да полагат труд поне известно време при него, за да бъдат оправдани разходите, които е вложил в обучението на своите служители и още повече в резултат на техните вече подобрени умения, да реализира по-големи доходи.

Ето защо при ситуация, в която служител, преминал обучение при свой работодател и напуснал преди уговорения срок,  през който е следвало да продължи да работи при същия работодател, този работодател също се оказва с накърнени интереси и има право на справедливо овъзмездяване.  Какви обаче са неговите действителни права?

Работодателят в описаната по-горе ситуация може да иска от своя бивш служител единствено разходите, които е направил във връзка с проведеното обучение. Тези разходи подлежат на доказване от страна на работодателя за всеки конкретен случай. Освен това, ако след преминаване на обучението, служителят е продължил да работи при същия работодател, но не до изтичане на уговорения срок, а за по-кратко, от разходите, направени за обучението, следва да се приспадне пропорционално времето, през което служителят е продължил да работи при този работодател.  Именно стойността на извършените разходи във връзка с  проведеното обучение работодателят може да иска от свой бивш служител, който преждевременно, преди изтичане на договорения срок, е напуснал заеманата от него длъжност. При това тези разходи подлежат на доказване от страна на работодателя.  Никакви други обезщетения под формата на неустойки работодателят няма право да получи, тъй като забраната работникът да не напуска работа до изтичането на определен срок е противоконституционна и това законово положение не може да се дерогира въз основа на каквито и да били договорки между служител и работодател.

 

За работодателя разбира се е по-лесно да търси неустойка,  вместо разходите, които е направил във връзка с обучението, тъй като от една страна при неустойката не подлежат на доказване претърпените вреди по размер, достатъчно е само  да са произтекли вреди от неизпълнение на поетото договорно задължения, а и от друга страна обичайно неустойката е в пъти по-голяма от разходите, направени във връзка с обучението на даден служител. Обаче пък  изобщо няма основание в тази ситуация неустойка да се дължи от работника или  служителя.

В случая на Биляна, видно от заповедта за изпълнение, която е получила, от нея се търси неустойка за неизпълнен договор в частта, в която се е задължила да полага труд при същия работодател за определен период от време, при когото е преминала обучение за подобряване на квалификацията, а не разходи, извършени  от работодателя във връзка с проведеното обучение, поради което, без съмнение, за нея е налице интерес от оспорване на претендираното вземане чрез подаване на възражение до съда, издал заповедта за изпълнение.

Биляна имаше своите възражения в тази връзка, както предполагам и много други на нейното място биха имали. Тя каза, че работодателят й бил много „силен“, имал голямо влияние. И други служители като нея били изпадали в същата ситуация, но избрали да платят дълга, защото не вярвали, че ще се преборят за интересите си в тази ситуация. Другите й казвали, че нямало смисъл да се бори.

Това, което най-много притесняваше Биляна беше, че документите от съда бяха пристигнали при новия й работодател и той я беше привикал да я пита за какво става въпрос.  Ситуацията е действително доста неприятна, но съобщения могат да се връчват по месторабота и може би  в случая това нарочно беше направено от бившия й работодател, за да й създаде неудобство пред настоящия.

Всичко това обаче е без съществено значение, при положение, че от Биляна няма основание да бъдат търсени каквито и да било неустойки или обезщетения във връзка с неизпълнение на поетото в трудовия договор задължение да работи определен период от време при работодател, при когото е преминал обучение. Единственото което може да се търси от нея са само разходите, които работодателят е извършил за обучението й и то като се приспадне времето, през което е продължила да работи при същия работодател след преминаване на обучението. Освен това, за да може работодателят да осъди бившия си служите на това основание е необходимо да докаже разходите, които е извършил.

 

Повечето служители, изпаднали в  подобна житейска ситуация изобщо не предприемат мерки за защита на интересите си, защото знаят съдържанието на договора, което са подписали и вярват, че изход за тях няма, при положение, че сами доброволно са се съгласили на подобна уговорка. Невинаги обаче написаното в договора е законосъобразно и води след себе си предвидените в договора правни последици.

 

Биляна реши и подадохме възражение срещу заповедта за изпълнение. Сега работодателят й има възможност, след като съдът го уведоми за подаденото възражение, в едномесечен срок да предяви иск срещу Биляна, за да установи съществуването на своето вземане, съгласно заповедта за изпълнение, а именно да търси неустойка  за неизпълнение на поетото договорно задължение от страна на Биляна да продължи да работи при него до изтичане на една година от провеждане на обучението. На този етап, работодателят й вече не може да промени по това дело основанието на иска си и да претендира заплащане на разходите, които е направил във връзка с обучението на Биляна..

Дали  той ще  предяви иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, предстои да разберем.

 


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии