Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какво се случи днес в кантората

Днес при мен дойде Стефан със следния въпрос: Преди пет години, когато брат му – Христо вдигал сватба, Стефан му дал 4 500 лева за обзавеждане на жилището, в което брат му и съпругата му щели да живеят. Христо тогава не разполагал с пари за мебели и поискал тази сума от брат си. Отношенията между братята винаги били добри, имали си доверие и взаимно си помагали, поради което Стефан, който тогава имал финансова възможност, не се поколебал  да даде на брат си поисканата сума.

В последно време обаче работите на Стефан не вървели. Той има дребен бизнес, който обаче постепенно започнал да запада.  В един момент Стефан сам се нуждаел от материална подкрепа, поради което повдигнал въпроса пред брат си за връщане на дадената сума. Учудването му било голямо когато брат му му заявил, че вече нищо не му дължи, понеже вземането на Стефан вече било погасено по давност. Стефан не си бил сетил да си иска парите повече от пет години, поради което сега, той се бил консултирал, нямало начин да си ги събере по принудителен ред, защото вземането на Стефан било погасено по давност.

Тази реакция на Христо довела до изостряне на отношенията между двамата братя и от известно време те дори не си говорели. Колкото повече Стефан мислел за създалото се положение, токова повече се ядосвал на отношението на брат, още повече, че през годините брат му не веднъж, особено при събиране на семейството по повод празници, изразявал благодарността си към Стефан за подкрепата, която му оказал. Неведнъж Христо предлагал да започне да връща малко по малко сумата, но Стефан, който тогава нямал нужда от тези пари, не настоявал и му казвал да не се притеснява.

Сегашният отказ на Христо да върне парите и огорчил, и ядосал Стефан.

Причината, поради която Стефан дойде при мен, беше, за да пита дали наистина вземането му е погасено по давност и съществува ли правна възможност да си върне парите.

По същество Стефан и Христо са сключили договор за заем. Стефан е дал на Христо сумата от 4500 лева, с уговорката да бъде върната, а не като дарение. Братята не са договорили срок, в който сумата да бъде върната, което означава, че Христо дължи връщане на сумата, след като Стефан си я поиска обратно. От момента на поискването Христо дължи на брат си и обезщетение за забава, освен ако не върне сумата веднага след поискването й.

Нещата обаче не могат да останат в това положение безкрайно. Христо не може цял живот да чака брат му да си поиска парите. Стефан може да поиска връщане на сумата в петгодишен срок от даването й на заем при положение, че страните не са уговорили друг срок за връщането й. До изтичането на този срок Стефан може да предяви вземането си и по съдебен ред. След изтичането на петте години вземането се погасява по давност и Стефан не може да го събере по принудителен ред, ако Христо направи възражение за изтекла погасителна давност. Ако все пак, след изтичането на петте години Христо плати доброволно, Стефан ще получи парите с основание, но при отказ от доброволно плащане, няма да може да предприема принудителни действия по събирането им.

В случая обаче, въпреки, че са изминали пет години от датата на даването на парите на заем, за Стефан съществува правна възможност да си върне обратно.

Ето защо това е така.

От разказа на Стефан стана ясно, че брат му неведнъж на семейни събирания е изразявал благодарността си към него за предоставените му средства, а също и по-важно, е изявявал готовност да върне парите.

По съществото си, думите на Христо, съставляват признание на дълга. Признанието на дълга, от своя страна, направено до изтичането на давността, с която се погасява вземането, прекъсват давността относно същото и от този момент започва да тече нова, в случая петгодишна погасителна давност, чак с изтичането, на която се погасява вземането.

Всяко признание, което Христо е направил относно факта, че дължи сумата прекъсва давността. От значение е именно признанието, че сумата  се дължа, а не признанието, че сумата е получена. За признание, което прекъсва давността следва да се приеме и готовността на Христо да плати парите на брат си.

Няма значение, че признанието е направено на семейни събирания, без дори Стефан да е повдигал въпроса за връщането на парите. Така извършеното признание от Христо е извънсъдебно и прекъсва давността относно вземането. Без значение е дали признанието е направено пред Стефан или пред трети лица, за да произведе то действие. Необходимо е то просто да е извършено.

Ако се стигне до съд обаче, за да се противопостави на възражението на  Христо за изтекла погасителна давност относно претендираното вземане, в тежест на Стефан е да установи, че Христо е признавал задължението си през годините. А как да стане това?

Отново от разказа на Стефан стана ясно, че Христо, на семейно сбирки, е признавал, че дължи на Стефан заемната сума. Ако някои от пълнолетните членове на семейството свидетелства за тези факти, за това, че Христо е бил благодарен на брат си за дадените пари и е признавал, че дължи връщане на сумата, както и ако свидетелства за това, че Христо е изразявал готовност да върне сумата, тогава Стефан ще може да осъди брат си да му плати заемната сума, защото ще докаже, че брат му преди изтичане на давността, с която се погасява вземането е признал дълга, с което е прекъснал течащата в негова полза погасителна давност.

За да е налице валидно признание на дълга не е задължително волеизявлението на длъжника да е адресирано директно до кредитора или до негов представител. Необходимо е единствено длъжникът недвусмислено да е завил, че задължението съществува към момента, в който волеизявлението е направено. Без значение е кога, по какъв начин, по какъв повод  и пред кого е направено това изявление и дали длъжникът съзнава, че по този начин прекъсва давността, с изтичането, на която се погасява вземането. Достатъчно е  волеизявлението на длъжника за съществуването на дълга да е еднозначно, без значение е дали е направено устно, писмено, а може да е изразено и чрез някакви действия.

В случая на Стефан, той може, независимо, че са минали повече от пет години от момента, в който е дал парите на брат си на заем и при положение, че не е уговорен срок за връщането им, да претендира връщане на дадената сума. Вземането му не е погасено по давност, тъй като Христо е прекъснал давността относно вземането, с признанията, които е правел, че дължи връщане на получената сума, без значение, че извършвайки признанията Христо не е съзнавал, че прекъсва давността относно вземането.

Оказва се така, че понякога казаното, подобно на написаното, може да доведе до неочаквани правни последици и май е важно къде пред кого какво се приказва.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии