Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какви могат да се последиците от осчетоводяването на една фактура

Един ден на вратата на офиса на фирмата на Иванов позвънял куриер, който донесъл фактура, с наложен платеж, за извършване на рекламни услуги по Интернет. Тази фактура не била от обичайните неща, които се купували от фирмата. Иванов не бил на разположение на своите служители и те приели фактурата и платили цената по нея. После потънали в ежедневната си работа и от многото задачи, които имали, никой не се сетил да каже на Иванов за фактурата. По каналния ред фактурата постъпила при главния счетоводител на фирмата, заедно с останалите фактури за месеца. Въпросната фактура била осчетоводена, така както и всички останали и вписана в справките декларации по ДДС, които се подават до териториалната дирекция на НАП.

След известно време един от служителите във фирмата се сетил за фактурата, с необичайно съдържание и споделил на Иванов за същата, питайки за какво става въпрос. Иванов първоначално се зачудил, защото не бил поръчвал никаква реклама и си записал  да провери за какво става въпрос.  Не се бил договарял с никаква фирма за подобна услуга и получаването на фактура относно подобна услуга не било в реда на нещата. Към момента обаче фирмата имала да довършва много важен проект, с наближаващ краен срок и всички били погълнати от тази нелека задача. Иванов също работел усърдно над проекта и не му останало време на момента да се заеме с разрешаването на проблема с фактурата.

Няколко дни след приключването на проекта, Иванов се върнал към списъка с текущите си задачи и отново се сетил за въпросната фактура за реклама по Интернет, каквато услуга не бил договарял. Тръгнал да разнищва нещата и да види къде каква грешка се е получила, защото той вярвал, че става въпрос именно за грешка, а не за някакъв вид недобросъвестност от страна на насрещната фирма.

Разбира се, извършването на реална услуга нямало, а и нямало как да има, тъй като Иванов никому не бил възлагал извършването на подобен вид работа.

Иванов поръчал на един от най-доверените си служители да се свърже с въпросната фирма, да установят за каква грешка става въпрос и да иска връщане на платената сума. Въпросният служител направил всичко възможно да се свърже с представител на другата фирма. Оказало се, че никъде няма телефон на фирмата. Единственото, което можело да се намери бил адресът на фирмата, публикуван в Търговския регистър.  Тогава служителят написал писмо относно възникналия проблем и го адресирал до фирмата на този адрес. Обратен отговор не се получил, а писмото се върнало като непотърсено.

Постепенно Иванов започнал да се ядосва от създалата  е ситуация.  Почувствал се измамен и ограбен от хора, които вместо да работят и да изкарват средства със собствен труд, действат  по този начин. Представил си още колко фирми, като неговата, са потърпевши от злонамерените действия на въпросните хора, с които дори не можел да се свърже.

Тогава решил да се консултира за правните възможности за защита на своите интереси.

Така той стигнал до моята кантора и сега питаше за съвет какво да направи, за да си върне парите и  най-вече, за да получи морално удовлетворение.

В случая беше допусната една голяма грешка, която обезсмисля водене на дела от страна на фирмата на Иванов срещу фирмата „доставчик“ на услугата. Грешката беше тази, че  спорната фактура беше осчетоводена  в дружеството на Иванов. Освен това  дългът беше вписан в справките декларации по ЗДДС и беше ползван данъчен кредит.

В този случай се приема, че длъжникът /фирмата на Иванов/ е направил недвусмислено изявление за задължението към кредитора  пред държавен орган, изявление, с което не само се доказва съществуването на дълга, но се признава и задължението към кредитора, т.е. тези действия съставляват писмено еднозначно волеизявление  за признаване на вземането.

Предвид изложените съображения, ако се стигне до съд, е най-вероятно Иванов да загуби делото.

Къде  е грешката на Иванов и какво е трябвало да направи той, за да има основание да получи обратно платената, без основание сума?

Трябвало е, Иванов, веднага след като е узнал за задължението по фактурата да му се противопостави, като изпрати в този смисъл уведомление до фирмата- кредитор на адреса, посочен в Търговския регистър. С цел доказване на факта на противопоставяне, извършването на противопоставянето може да стане чрез нотариална покана, като в този случай няма значение дали реално съдържанието на изявлението ще достигне до дружеството. При положение, че нотариалната покана е връчена на адреса, посочен в Търговския регистър, тя се счита за надлежно връчен, ако е връчена на този адрес, без значение дали там реално се намира офиса на дружеството или не.

Иванов не е сключвал договор за извършване на рекламни услуги чрез Интернет и не би трябвало да дължи плащане за услуга, която нито е възлагал, нито е получавал. И нямаше да дължи нищо, ако беше физическо лице. Обаче Иванов действа чрез своята фирма и задължено лице за заплащане на цената по фактурата е фирмата му. В случая става въпрос за търговски взаимоотношения, при които се приема, че действията, извършени без представителна власт /приемането и плащането на задължението по фактурата, за които Иванов не е упълномощил изрично своите служители/ обвързват търговеца, освен ако представителят на фирмата /Иванов/ не им се противопоставя незабавно след узнаването за тях.

Веднага след като Иванов е узнал за въпросното задължение, е следвало да изпрати писмено уведомление  до фирмата- „кредитор“, с което да се противопостави на вземането, а в случая и да иска връщане на цената, платена чрез наложен платеж, като платена  без основание.

Вярно е, че въпросът кога Иванов е узнал за задължението подлежи на доказване, но при положение, че фактурата вече е осчетоводена в счетоводството на фирмата на Иванов, при това е ползван и данъчен кредит, вече е прекалено късно да се твърди, че Иванов току-що е узнал за дълга и не го приема.

В случая за Иванов е по-добре да не предприема никакви действия, чрез които да се опита по принудителен ред да получи обратно сумата си, защото поради бездействието си, трудно ще постигне целения резултат. За в бъдеще обаче ще знае колко е важно да предприема необходимите действия в срок.

Служителите му също вече знаят, че винаги, когато се сблъскат с нещо необичайно, трябва веднага да съобщят на Иванов. Възложено е на офис-мениджъра на фирмата да докладва всичко необичайно, което се случва в отсъствие на Иванов от офиса.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии