Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Важи ли закрилата за кредитополучателя, предвидена в закон за защита на потребителите и по отношение на ипотечните кредити

Наскоро Ви разказах за Костов, който спечелил дело с банка, която му отпуснала кредит, като се позовал на неравноправни клаузи, инкорпорирани в договора му за кредит, даващи възможност банката едностранно да изменя лихвения процент по кредита, а също и понеже възразил, че банката не била упражнила надлежно правото си да направи задълженията по кредита с ненастъпил падеж предсрочно изискуеми.

Успехите на Костов не приключили обаче с делото, с горния предмет. Костов имал не едно задължение към банка. Той имал и ипотечен кредит, който също, по стечение на обстоятелствата не могъл да обслужва.

Костов закупил наскоро жилище, но тъй като нямал готови пари, се наложило да плати имота с ипотечен кредит. Подобно на случая с предишния му кредит, след известно време от действието на ипотечния  договор, банката увеличили значително месечните вноски. Лихвата нараснала драстично и Костов вече не бил в състояние на погасява кредита. Той вече знаел, че клаузата в договора му за кредит, с която се предоставя възможност банката да увеличава едностранно лихвения процент може да бъде обявена за неравноправна, съгласно  разпоредбите на Закона за защита на потребителя, а следователно и за нищожна,  ако начинът на промяна на лихвения процент не е ясно формулиран в договора. Обаче  изрично в Закона е записано, че разпоредбите му не важат относно ипотечните кредити. Ето защо, когато Костов преустановил плащанията и когато няколко седмици след това получил  книжа от съдебен изпълнител,  с което узнал, че срещу него банката е предприела принудителни действия по събиране на дълга,  много се притеснил, че ще изгуби новозакупеното жилище.

Колкото и да не вярвал в положителен изход от спора за него, Костов решил ако не друго, поне да протака нещата, като евентуално в хода на процеса се договори с банката или пък намери сам купувач, който да откупи от него жилището, за да намали дълга си към  банката, поради което оспорил вземането на банката и банката завела иск, за да докаже вземането си. Костов навел доводи, че начинът, по който банката може едностранно да измени базовия лихвен процент не е ясно формулиран, поради което тази клауза в договора е неравноправна по смисъла на ЗЗП и този закон е приложим в случая. На това основание Костов твърдял, че клаузата е неравноправна и като такава нищожна и вземането на банката, в частта, в която е увеличен едностранно базовия лихвен процент е недействително. Понеже действал като физическо лице, независимо, че ставало въпрос за ипотечен кредит, Костов, считал, че бил поставен в по-неизгодна позиция отколкото банката и имал по-малко информация за рисковете относно увеличаването на размера на месечните вноски, поради което следвало да се ползва от защитата, предвидена в Закона за защита на потребителя и  следвало да бъдат обявени за неравноправни клаузите в договора, въз основа на които банката имала право едностранно да измени базовия лихвен процент.

Банката кратко точно и ясно поддържала становището, че в случая разпоредбите на ЗЗП не следвало да се прилагат, тъй като се касаело за ипотечен кредит, по отношение, на който изрично законодателят е предвидил, че ЗЗП е неприложим.

Все пак доводите на Костов се оказали решаващи за изхода от спора и той спечелил делото, като съдът постановил, че лихвите, които банката едностранно изменила са недължими, тъй като начинът, по който те се определяли бил неясно формулиран в договора за ипотечен кредит и, че Костов като физическо лице, действащи извън кръга на своята професионална или търговска дейност, има основание да се ползва от закрилата, предвидена в Закона за защита на потребителя.

В своя съдебен акт, решаващият съд постановил, че по договор за предоставяне на ипотечен кредит условията, при които банката може едностранно да  увеличи банковия лихвен процент трябва  да са формулирани ясно. Методът на изчисляване  на съответния лихвен процент  трябва да съдържа конкретна формула. Въз основа на ясни и разбираеми критерий  кредитополучателят трябва да може да предвиди изменението на базовия лихвен процент, което банката извършва едностранно. Необходимо е между страните по договора да е постигнато съгласие относно конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва, която банката има право да получи, като методът за изчисляване на лихвата също трябва да е елемент от договора, което всъщност изключва възможността същият да бъде едностранно променян.

Съдът приел още, че по отношение на договори за кредит, обезпечени с ипотека, се прилагат разпоредбите на чл. 143 – 146 от Закона за защита на потребителите, съгласно които неравноправните клаузи, съдържащи се в договори, сключени от потребител, са недействителни, като обстоятелството, че в чл. 4 ал, 1 , т.2. от Закона за потребителския кредит изрично е изключено приложението му по отношение на договорите за банков кредит, обезпечени с ипотека,  не може да доведе до извода, че тези договори не попадат под закрилата на Закона за защита на потребителя. Доколкото предоставянето на кредити, обезпечени с ипотека, представлява финансова услуга, когато същата е предоставена на физическо лице, имащо качеството „потребител“, то тези договори са подчинени съответно на Закона за защита на потребителя и получилите такива кредити лица се ползват от предвидената в него закрила.

От своя страна  под „потребител“ се разбира всяко физическо лице, което потребява стоки и услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

 

Така Костов, позовавайки се на неравноправни клаузи в договора за ипотечен кредит, който бил сключил с банката, в качеството си на потребител, успял да се освободи от задължението за заплащане на възнаградителни лихви, които банката едностранно определяла и претендирала от кредитоплучателя, с когото била сключила договор за ипотечен кредит.

Независимо, че Костов бил сключил договор за ипотечен кредит, а не потребителски кредит, той, както и всички кредитопоучатели,, имал право и се възползвал от защитата, каквато му предоставя ЗЗП. Неравноправните клаузи, не обвързват потребителя и потребителят може да се пзове на тях, като иска да бъдат прогласени тези клаузи за недействителни от съда при възникнал спор  с кредитодателя относно тяхното приложение. Защитата, предвидена за потребителя, съгласно ЗЗП е приложима и по отношение на ипотечните кредити.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии