Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какво се случи днес в кантората

При мен днес дойде г-н Х. със следния проблем: Беше се оженил за съпругата си преди повече от 15 години. Преди пет години обаче тя се разболяла от тежко психическо заболяване и за съжаление животът с нея станал непоносим. Постъпвала неадекватно в различни житейски ситуации, имала тежки нервни изблици, често говорела несвързано и нелогично. Предвид тежкото й състояние, станало така, че за нея започнали да се грижат нейните родители и тя заживяла отделно с тях. Няколко години след откриването на болестта, била поставена под ограничено запрещение.

Отношенията между съпрузите били изключително влошени. Допълнително за това допринесло и намесата на родителите й, които обвинявали г-н Х, че била негова вината за състоянието на дъщеря им,  тъй като не й осигурявал нужното спокойствие, още от началото на брака им и че с поведението си е допринесъл за нейното здравословно състояние.

Г-н Х.  не искаше да продължава живота си по този начин и тъй или иначе беше взел решение да се разведе. Чувстваше някаква вина по отношение на решението си, но беше категоричен в избора си.

Може ли г-н Х. да се разведе при  положение, че съпругата му е поставена под ограничено запрещение или в този случай съществуват  правни ограничения, които не допускат развода?

При положение, че едно лице е поставено под запрещение, което става само въз основа на влязло в сила съдебно решение, неговата дееспособност е ограничена.  В зависимост от състоянието на това лице, то може да бъде поставено под ограничено или под пълно запрещение. При ограниченото запрещение лицето действа със съгласието на своя попечител, а при пълното запрещение, действията се извършват от името на неговия настойник.

Независимо, че едно лице е поставено под запрещение, това не е пречка  това лице да се разведе. Когато едно лице е поставено под ограничено запрещение, съгласно чл. 319 ГПК, то само може да предявява и да отговаря по брачни искове. В този случай не се изиксва съгласието на неговия попечител за това.

В случай, че единият от съпрузите е поставен под пълно запрещение, то тогава исковете от името  и срещу това лице се предявяват чрез неговия настойник. Тук следва да се съобрази и една друга особеност:

В случаите, в които едно лице е поставено под пълно запрещение, му се назначава, от кмета на общината, настойник, който да се грижи за неговите работи. Обикновено за настойник се назначава съпруга на това лице, ако то е в граждански брак, стига съпругът да е изразил желание за това. Ако впоследствие съпругът  – настойник поиска да се разведе, то преди  предявяването на иска за развод, следва да бъде определено  друго лице, което да изпълнява функцията на настойник по отношение на запретеното лице. Това е така, защото няма как едно и също лице /съпругът –настойник/ да предявява и да отговаря по един и същ иск, бил той и брачен.

В случая, г-н Х. може да предяви директно иск за развод срещу съпругата си, тъй като тя е поставена под ограничено запрещение. Ако тя беше поставена под пълно запрещение, тогава в производството тя трябваше да бъде представлявана от своя настойник.

 

Предвид характера на взаимоотношенията между страните, съпругата, на г-н Х., независимо, че  поставена под ограничено запрещение, може сама, ако желае, да заведе иск за прекратяването на брака й. За целта не е необходимо съгласието за това на нейния попечител.

Не са редки случаите обаче, при които единият от съпрузите се намира в такова състояние, което налага поставянето му под пълно запрещение и се коментира възможността за развод.

Други мои клиенти преди време имаха подобен проблем. Техният син беше поставен под пълно запрещение, тъй като не можеше да разбира свойството и значението на постъпките си. Той бил сключил граждански брак малко преди поставянето му под запрещение,  като последното се наложило след претърпян от него пътно транспортен инцидент със значителни травми, които бяха увредили здравето му в такава степен, че се наложило поставянето му под пълно запрещение.

Той имаше нужда от постоянни грижи, но съпругата му не беше в  състояние да полага такива.   Родителите му се грижеха изцяло за него и не искаха бракът със съпругата му, който за тях беше вече само формалност, да  продължава. Имаха и съображения от имуществен характер, за да искат прекратяването на брака.

В този случай, майка му, тъй като тя беше определена за негов настойник, можеше да предяви иск за развод от името на сина си срещу снаха си.

 

Как се третира въпросът за вината при прекратяването на брака поради развод, в случите, в които един от съпрузите е поставен под запрещение?

При развод в ситуация, в която един от съпрузите е поставен под запрещение, често се повдига въпроса за вината за прекратяването на брака. Разбира се, всеки един случай е индивидуален и вън от здравословното състояние на всеки  от съпрузите, могат да съществуват и други причини, които да обуславят виновно поведение за дълбокото и непоправимо разстройство на взаимоотношенията на страните.

Когато обаче причината за развода се свежда изключително до здравословното състояние на поставения под запрещение и способността му да разбира свойството и значението на постъпките си, то тогава за вина на този съпруг за развалянето на взаимоотношенията на страните не може да става въпрос. В тези случаи се касае за обективни причини, такива, за които никоя от страната няма вина, довели до прекратяването на брака.

Интерес представлява и въпросът дали ако единият от съпрузите е поставен под запрещение, с трайно намалена трудоспособност е и има ненавършили пълнолетие деца, при прекратяване на брака и при положение, че родителските права бъдат предоставени за упражняване на другия съпруг, дължи издръжка за децата си.

Въпросът може да бъде тема на дискусии предвид факта, че при описаната ситуация, най-вероятно е да се предполага, че поставеният под запрещение няма да може да реализира доходи, от които да може да изплаща издръжката.

Дори и в описаната хипотеза обаче поставеният под запрещение ще бъде осъден да плаща издръжка. Това е така, тъй като всеки родител дължи издръжка на децата си до навършването на пълнолетието им, без оглед възможността да осигурява същата според възможностите и доходите си.  Разумно е, в подобна ситуация размерът на присъдената издръжка да бъде в минимален размер, определим към момента на присъждането й.

Тук логично възниква следващият въпрос, а именно: Как би могла да бъде изплащана каквато и да било издръжка от родител, поставен под запрещение, при положение, че той не може да реализира никакви доходи от труда и/ или имуществото си, предвид състоянието, в което се намира?

Този въпрос също не е останал без разрешение. При такава ситуация, родителят, на когото са предоставени за упражняване родителските права може да иска издръжката да бъде заплащана от Държавата чрез Общината. Това може да стане след като този родител образува изпълнително дело срещу другия родител за събирането на присъдената  издръжка. След като в продължение на два последователни месеца съдебният изпълнител не успее да събере присъдената издръжка, той съставя протокол за удостоверяването на този факт, въз основа, на който и при декларация от страна на родителя, упражняващ родителските права, че не е получавал издръжка от другия родител за този период, се подава молба чрез Общината по адресна регистрация на детето за изплащането на издръжката от Държавата.

Интерес представлява и последният въпрос, на който ще се спра днес, а именно: При развод, родител, поставен под запрещение има ли право на лични контакти със своите деца?

Независимо, че едно лице е поставено под запрещение, при развод, ако от брака страните имат ненавършили пълнолетие деца, следва да се определи режим, при който родителят, поставен под запрещение може да осъществява лични контакти с децата. Ако състоянието на поставения под запрещение е такова, че не позволява пълноценното провеждане на контакти, предвид неговото здравословно състояние и/или интересите на децата, то следва да се определят подходящи мерки за осъществяване на тези лични контакти. Например, личните контакти да се осъществяват в присъствието на другия родител или на посочено от него трето лице. При промяна  на състоянието на поставеното под запрещение лице, може да се иска изменение и на определените мерки.

Ето така, независимо дали едно лице е поставено под запрещение и какъв е видът на запрещението, се установява, че няма пречки това лице да предявява и да отговаря по брачни искове и свързаните с тях небрани такива, а именно относно издръжката на децата и осъществяването налични контакти с тях.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии