Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какво не се прави, за да се спаси имот от страх кредитори да не посегнат на него

Тодоров дължеше пари на не един кредитор. Имаше задължения към банка, към кредитори по бързи кредити, а също беше и подписал не един запис на заповед към физически лица.  Стана така, че не успя да погаси задълженията си към кредиторите си, просто нямаше достатъчно пари. Кредиторите започнаха да го притискат и да настояват да плати като го заплашваха със съд.

Тодоров имаше всичко на всичко едно жилище и се притесни кредиторите да не посегнат на жилището, което не беше ипотекирано, и той и жена му да се окажат на улицата. Затова реши да действа на своя глава, без да се допита дали решението му е правилно. Той си беше такъв. Навиеше ли си нещо на пръста, не чакаше ничие одобрение, а направо действаше, което общо взето даваше положителни резултати в житейските му дела. Но не и този път. Ето какво направи Тодоров и което му изигра лоша шега.

Като видя, че работите не отиват на добре и не може да погасява задълженията към кредиторите си, Тодоров убеди съпругата си да подпишат брачен договор, по силата, на който той й прехвърля собствената си идеална част от имота, който бяха придобили по време на брака. Тъй като имотът беше съпружеска имуществена общност,  придобит по време на брака чрез покупко-продажба, единственият вариант Тодоров да прехвърли своята част от имота на съпругата си, беше като сключат брачен договор.

Мъжът и жената обмисляха варианта да прехвърлят жилището на детето си, като си запазят правото на ползване, но този вариант по не ги устройваше, защото си мислеха, че утре можеха решат да продадат имота, а би било трудно да убеждават вече пълнолетното си дете да направи това, а и си имаха в по -голяма степен взаимно доверие, отколкото на детето си. Ето защо  сключиха брачен договор, по силата, на който Тодоров прехвърли на съпругата си собствената си една втора идеална част от имота. Сега вече Тодоров се поуспокои, като вярваше, че каквото ще да става оттук нататък, поне няма да останат със съпругата му без покрив над главата.

Не след дълго обаче един от главните му кредитори предяви отменителен иск, с който искаше да бъде признат по отношение на него брачния договор, в частта, в която  Тодоров прехвърляше на жена си собствената си ½ идеална част от имота, за недействителен. Този кредитор искаше да насочи принудителното изпълнение срещу тази ½ идеална част от имота, като в крайна сметка я продаде на публична продан и получи от цената удовлетворение на вземането си.

Тодоров не беше предвидил тази възможност. И когато получи исковата молба, понеже вече осъзна, че сам не може да разреши проблема си, тръгна да пита специалисти как да спаси имота. Тогава разбра, че понеже имотът му не беше ипотекиран и понеже беше неговото единствено жилище, никой от кредиторите му не можеше да насочи изпълнението срещу този имот, понеже законът го защитаваше, стига обаче да не се беше разпоредил с имота.

Не се допуска принудителното изпълнение да бъде насочено срещу единственото жилище на длъжника, стига да не е ипотекирано,  независимо дали длъжникът живее в него или не. Дотук добре, обаче, ако длъжникът се разпореди с единственото си жилище като го прехвърли, без значение по какъв начин е оформена сделката, той се лишава от тази защита по отношение на собственото си жилище. В този случай отпада несеквестируемостта по отношение на единственото жилище на длъжника. И ако кредиторът успешно проведе отменителния иск, чрез който иска да бъде призната за недействителна по отношение на него сделката, с която длъжникът е отчуждил имота, то съвсем спокойно кредиторът може да насочи принудителното изпълнение срещу този имот и да го изнесе на публична продан за удовлетворяване на вземането си.

Оказа се така, че ако кредиторът на Тодоров успееше да докаже, а това беше много вероятно, че  брачният договор е сключен, с цел да се намали имуществото на длъжника, съответно да увреди интересите на кредитора,  брачният договор щеше да бъде признат за относително недействителен по отношение на този кредитор и той ще може да изнесе на публична продан едната втора идеална част от имота, която Тодоро е прехвърлил на своята съпруга.

В случая Тодоров е постъпил по грешен начин. Ако беше бездействал и не беше прехвърлил имота на съпругата си, той можеше да се ползва от защитата, която му дава законът –  т.е. кредиторите, колкото и да са те, нямаше да могат да насочат принудителното изпълнение срещу  неговото единствено жилище. Понеже обаче Тодоров сам се беше разпоредил със своя имот, той се оказва лишен от защитата, която му дава законът. При разпореждане с единственото жилище на длъжника, съответно с притежаваната от длъжника идеална част от него, несеквестируемостта отпада  и в този случай принудителното изпълнение може да  бъде насочено срещу този имот.

Оказа се така, че в стремежа си  да бъде проактивен, Тодоров си навреди вместо да си помогне. Защо беше постъпил така, защо  не се допита предварително какви са  вариантите му за защита – имаше ли значение в този момент?

Е, ако искате да знаете, причината, поради която Тодоров действа по този начин, беше защото негов приятел, със същия проблем постъпи така –  сключи  брачен договор със съпругата си, по силата, на който й прехвърли  ½ идеална част от всичките имоти, които бяха придобили по време на брака, за да не могат кредиторите, на които вече не можеше да плаща, да насочат принудителното изпълнение срещу тези имоти. Само, че приятелят на Тодоров притежаваше не един имот и той видя в брачния договор все пак някаква възможност да спаси имуществото или поне да забави нещата, за да може, ако намери по-късно възможност, да погаси дълговете си. Тодоров обаче беше в друга позиция. Той притежаваше само един имот –  неговото единствено жилище , което не беше ипотекирал, и колкото и дългове да имаше, кредиторите му нямаше да могат да насочат принудителното изпълнение по отношение на този имот, ако Тодоров не се беше разпоредил с него. Обаче той се разпореди, като го прехвърли на съпругата си с брачен договор.

Тодоров сбърка много, понеже действаше „папагалски“. Уж ставаше въпрос за една и съща ситуация, но се оказа, че разликата в последиците е токова съществена.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии