Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какви са правата на длъжник, който не оспорва, че дължи пари на своя кредитор

Какви са правата на длъжник, който не оспорва, че дължи пари на своя кредитор, но узнава, че е бил осъден от него едва когато се стигне до съдебен изпълнител и когато дългът се оказва многократно завишен

Особено често се случва човек да разбере, че срещу него се е водело дело и е бил осъден, едва когато се стигне до съдебен изпълнител. За факта, че производството е стигнало до съдебен изпълнител се узнава лесно, най-вече когато бъде запорирано трудовото възнаграждение, получи се съобщение, че ще се извършва опис на движими вещи или когато бъдат блокирани банкови сметки.

Най-често се стига до съдебен изпълнител, без човек да узнае, че е съден, в случаите когато изпълнителен лист е издаден в рамките на така нареченото заповедно производство. Това е съкратена процедура, при която кредитор може да се снабди с изпълнителен лист срещу своя длъжник. Кредиторът подава заявление до съда, че определено лице му дължи някаква сума. Съдът осъжда това лице да заплати въпросната сума и му изпраща този документ, за да вземе становище длъжникът дали наистина дължи сумата или за да оспори вземането на своя кредитор.  В случай, че длъжникът не оспори вземането, съдът издава изпълнителен лист и кредиторът образува изпълнително дело за събирането на дълга. Проблемът най-често идва оттам, че длъжникът изобщо не е разбрал, че съдът е издал срещу него документ, наречен заповед за изпълнение и съответно не е оспорил вземането по същото.

Документът/ заповедта за изпълнение/ следва да се връчи на длъжника. Именно тук много често се случва така, че поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът не узнава за вземанията по същaта и не предприема необходимите действия, за да защити интересите си. Тези действия се свеждат до следното: или длъжникът да плати дълга, или да оспори дълга.  Плащането на дълга е разумно решение, когато длъжникът в действителност дължи сумата и оспорването на дълга само ще го обремени с допълнителни разходи за деловодно разноски, такси, лихви и други.

Много често длъжникът не оспорва, че дължи сумата и би я платил, но понеже не е разбрал, че е осъден, не плаща нищо. За това, че е осъден той разбира едва когато се стигне до съдебен изпълнител, на когото обаче трябва да плати допълнителни такси и разноски във връзка със самото изпълнително производство. Така нерядко дългът нараства двойно и тройно спрямо първоначално дължимата сума.

 Защо и как се стига дотам, че длъжникът не разбира, че е съден и какво може да направи когато разбере  за това чак когато е потърсен от съдебен изпълнител?

Най-често длъжникът не узнава, че е бил осъден, поради нарушение на процедурата по връчване на книжата по делото. В случай, че длъжникът не е узнал, че е бил осъден поради нарушение на процедурата по връчване на книжата по делото, той би могъл да иска делото да се върне за преразглеждане, на етап, при който все едно вече е оспорил дълга, подавайки възражение срещу заповедта за изпълнение. Това обаче невинаги е в интерес на длъжника. Ако той не спори, че дължи сумата, няма защо да подава възражение. Защо обаче той трябва да плаща такси и разноски по изпълнителното дело, само защото не му е  било надлежно съобщено, че кредиторът претендира вземането си по съдебен ред, в който случай, ако беше узнал навреме, можеше просто да плати дълга, без да се налага да плаща допълнително начислените такси и разноски по изпълнителното дело.

Именно в този случай ще разгледам по-долу въпроса какви са правата на длъжника.

Най-важното в подобна хипотеза е да се установи защо се е стигнало дотам, длъжникът да бъде осъден, без да разбере. Обикновено се касае за нередовна процедура по връчване на съдебните книжа, което е довело до факта, че длъжникът не е могъл да узнае за тези книжа и да плати в двуседмичен срок, в който законът му позволява да  направи това.

Съдебните книжа, адресирани до длъжника, по принцип следва да се връчват лично на него. Допустимо е те да бъдат връчени и на лица, с които длъжникът живее  на един и същи адрес, ако те са пълнолетни и се съгласят да приемат книжата със задължение да ги предадат на техния адресат.  Законодателят е предвидил и възможност, в случаите, в които призовкарят на съда установи, че длъжникът живее на адреса, но въпреки всичките му опити да го  намери лично, не успее да направи това и при положение, че не се намери лице на адреса на длъжника, което да се съгласи да получи книжата като се задължи да ги предаде на длъжника, да залепи уведомление до длъжника на входната врата на жилището му да се яви в съда, за да получи предназначените за него книжа.

За да се стигне до връчване на съобщение по този ред, обаче  трябва да се спазят определени правила от страна на призовкарят. На първо място  от значение е на кой адрес ще се връчват съобщенията. Съобщения могат да се залепват само на настоящия адрес на длъжника, ако той е различен от постоянния му адрес, съответно на неговия постоянен  адрес.

Освен това, призвокарят трябва да събере сведения дали длъжникът пребивава на адреса,  както и да посочи начина , по който е събрал тези сведения / например чрез информация, получена от съседи или домоуправител./ Ако призовкарят установи, че лицето живее на адреса, той трябва да направи всичко възможно. За да намери лицето лично, което означава, че трябва  да посети адреса на длъжника  поне три пъти в рамките на около месец,  в различни часове, в присъствени и неприсъствени дни. Ако призовкарят събере сведения, че лицето не пребивава на адреса, тогава няма нужда  допълнително да посещава адреса. Той трябва обаче да удостовери начина, по който е узнал, че длъжникът не пребивава на адреса.

За да пристъпи към връчване на съобщение чрез залепване, необходимо е още призовкарят  да не успее  да  намери лице на адреса на длъжника, което да е съгласно да получи книжата предназначени за длъжника, поемайки ангажимента да ги предаде на последния. Едва  тогава призовкарят може да залепи съобщение на вратата на жилището на длъжника да се яви в съда, за да получи предназначените за него книжа, както и да пусне такова съобщение в пощенската кутия на длъжника. Ако  призовкарят не може да осъществи достъп до  вратата на жилището на длъжника и/или до пощенската му кутия/, може да залепи съобщението и на входната врата на сградата, в която се намира жилището на длъжника, като укаже причината, поради която не е залепил съобщението на входната врата на жилището на длъжника, съответно не е пуснал съобщението в пощенската кутия.

За удостоверяване на всички действия, извършени от призовкаря във връзка с връчване на съобщението чрез залепване, призовкарят трябва да състави писмена разписка, която има официална удостоверителна сила за извършените действия от него във връзка с връчване на съобщението по делото.

Само при стриктно спазване на горната процедура, призовкарят може да пристъпи към връчване на съобщението чрез залепване на съобщението. Това е крайна мярка и се предприема само в случай, че се прецени, че е изчерпана всякаква друга възможност съобщенията до длъжника за образуваното срещу него дело да му бъдат връчени лично или чрез трето лице, което се съгласи да приеме книжата и да ги предаде на длъжника.

Този ред на връчване законодателят е предвидил, за да може да се ускори процедурата по връчване на съобщенията по делата, защото преди това се случваше делата да се протакат с години само поради невъзможност някоя от страните да бъде уведомена за воденето срещу нея дело.

Нерядко обаче, предвид сложността на процедурата по връчване на съобщения чрез залепване на съобщение, призовкарите допускат грешки,  в резултат на които гражданите не разбират, че срещу тях са се водели дела и съответно не са успели да реагират по начин, който да е в техен интерес, като не са редки случаите, в които гражданите имат интерес да признаят и/или да платят дълга, отколкото да оспорят същия.

Когато поради нередовна процедура по връчване на книжа по делото, длъжникът не узнае за това, че срещу него се води дело и съответно не предприеме действия в защита на интересите си, за него могат да произтекат вреди  и той може да търси отговорност за тези вреди от лицата, които носят отговорност за това.

Всслучай, че длъжникът, поради нередовна процедура на връчване на книжа по дадено дело, не е разбрал, че е съден, за нещо, което признава, че дължи и разбере за това, че е осъден едва след като бъде потърсен от съдебен изпълнител, той може да търси отговорност за причинените му вреди от призовкаря, който не е изпълнил надлежно задълженията си по връчване на книжата по делото, а при условията на солидарна отговорност и от съда, при който призовкарят работи и който се явява негов работодател.

Длъжникът може да търси обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди.

Имуществените вреди се изразяват в разликата между размера на дълга, който длъжникът би платил, ако беше узнал за заведеното срещу него дело и размера на сумата, която трябва да плати при вече образувано изпълнително дело срещу него, в който случай допълнително се начисляват такси и разноски във връзка с изпълнителното производство като например: такса за образуване на изпълнителното дело, адвокатско или юрисконсултско възнаграждение за  образуване и водене на изпълнителното дело, такса по т. 26 от Тарифата на ЧСИ, лихви и други, в зависимост от конкретния случай и предприетите изпълнителни способи.

Неимуществените вреди се изразяват в претърпения стрес и неудобство от социално естество, свързан с ходенето по съдебни изпълнители,  консултация и губене на време за уреждане на проблема, което време длъжникът би могло да бъде оползотворено по-подходящ начин.

Не са редки случаите, в които длъжникът узнава късно, че е осъден за задължения, които не оспорва, че дължи. Поради факта, че не е била надлежно уведомен за това, че е съден, не е могъл да се възползва от правната възможност  да плати дълга, в резултат, на което дългът му е нараснал с допълнителни такси и разноски, за което длъжникът няма вина. В този случай обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди длъжникът може да търси при условията на солидарна отговорност от призовкарят, който не е изпълнил надлежно задълженията си да му връчи книжата по делото, по което е бил осъден и от съда, при който призовкарят работи.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии