Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какво се случи днес в кантората

Днес в кантората дойде г-жа М., която имаше следните въпроси: На 20.05. 20010 год. беше сключила Църковен брак в Гърция с грък. Малко по-късно –  на 10. 06.  Същата година беше закупила на свое ме недвижим имот в България. Бракът, сключен в Гърция беше регистриран в България през септември месец 2010 година.

 

Първоначално, след сключването на брака страните се разбирали и отношенията им били добри. През последните месеци обаче нещата между тях се бяха променили. Започнали скандали. Неразбирателството им се задълбочило, отчуждили се един от друг и г-жа М. мислеше за развод. Тя искаше да знае как биха се уредили техните имуществени отношения и какво би станало с имота, придобит през юни месец 2010 година. Вече се беше консултирал с колега, който й беше казал, че при положение, че бракът бил регистриран в България, едва през септември 2010, а имотът е закупен на нейно име през юни 2010г. в България, макар и да е бил сключен преди това в Гърция, от значение е датата на регистрация на брака в България  и при положение, че имотът е закупен  на нейно име преди датата на регистрация на брака в България, то същият си е нейна лична собственост и съпругът й не можел да има никакви претенции по отношение на този имот. Беше й казал още, че приложимо е правото на страната по местонахождението на имота.

 

Г-жа М. идваше за второ мнение и се надяваше то да потвърждава първоначалното.

За съжаление на г-жа М., аз не можех да й дам същото становище по нейния казус.

 

На първо място, следва да се има предвид, че в случаите, когато е сключен брак между български гражданин и чужденец в чужбина, правните последици от сключването на брака настъпват от момента на сключването му, без значение кога е регистриран в България, стига да се спазени законовите  изисквания на сключване на брак в страната, в която е сключен.

Тъй като в случая ставаше въпрос за сключен Църковен брак в Гърция, следваше да се установи дали, съгласно гръцкото законодателство подобен брак е валиден, или се изисква сключването на брак, оформен по друг начин. / Например в България меродавен е гражданския брак и той поражда гражданскоправни последици, а не църковния – който е  по допълнителен избор на страните/.

 

Ако се установеше, че Църковният брак в Гърция поражда правни последици и не е необходима някаква друга форма за сключването на брака, наред идва да се обсъди втората част от въпроса – от кой момент поражда действие този брак в България- от момента на сключването му в Гърция или от момента на регистрирането му в България.

 

Ако бракът е сключен, съгласно законодателството на страната на сключването му, то правните последици от него възникват именно от момента на сключването му, а не от момента на регистрацията му в България.

 

Когато един брак бъде сключен между български гражданин и чужденец в чужбина, то в шестмесечен срок българският гражданин има задължение да го представи в посолството или в консулската служба на страната, в която бракът е сключен или направо пред длъжностно лице по гражданско състояние в общината по своята адресна регистрация. Регистрирането на акта за брак в България няма конститутивно действие, а само оповестително такова. Независимо кога е регистриран бракът в Република България,  неговите правни последици настъпват от момента на сключването му.

 

В случая на г-жа М. бракът на страните в България се счита сключен, считано от 20.05. 2010 год. и от този момент настъпват правните му последици, а не от датата на регистрацията му в България  през септември месец същата година.

 

С оглед изложеното, установява се, че имотът, придобит от г-жа М. само на нейно име през юни месец 2010 година е сключен по време на брака.

 

При тези обстоятелства, се поставя въпросът дали имотът е станал съпружеска имуществена общност или не е. Този въпрос следва да се разреши като се установи кое е приложимото за съпрузите право –  това на Република България, където се намира имотът или гръцкото право, където е сключен бракът.

 

Колегата беше казал на г-жа М, че е приложимо правото по местонахождението на имота- т.е. България, откъдето следва, че имотът е станал съпружеска имуществена общност.

 

Само че и това не може да се приеме безрезервно, че е така.  При бракове, сключени между български гражданин и чужденец, имуществените им отношения се уреждат  по правото, приложимо за техните лични взаимоотношения. Личните отношение между съпрузите, от своя страна, се уреждат съобразно правото на страната, където е тяхното обичайно местопребиваване, а ако това не може да се установи по безспорен начин – правото на държавата, с която общо двамата съпрузи имат най-тясна връзка.

 

В случая г-жа М. и съпругът й живееха в Гърция, поради което следва да се приеме, че това е страната на тяхното обичайно местопребиваване и въпросите, свързани с имуществото им, следва да се уреди съгласно действащото законодателство в Гърция, а не съобразно законодателството по местонахождението на имота.

В случая следва да се установи дали съобразно гръцкото законодателство, имот придобит по време на брака, на името само на единия съпруг  става съпружеска имуществена общност или е лична собственост на съпруга, на името на когото е придобит.

 

Г-жа М. трябваше да се консултира с гръцки адвокат /за предпочитане, специализирал в областта на семейното право/ по въпросите, уреждащи имуществените отношения на съпрузите, във връзка с имоти, придобити по време на брака им, тъй като независимо от факта, че въпросният имот се намира на територията на РБ, приложимо за него е правото на РГ относно имуществените отношения на съпрузите по отношение на този имот, тъй като при брак, сключен между български гражданин и чужденец приложимо е правото по обичайното местопребиваване на страните, съответно правото на страната, с която двамата съпрузи общо имат най-тясна връзка.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар