Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Дължи ли се обезщетение за ползването на семейното жилище, ако страните са се развели по взаимно съгласие

Кристина и Калоян се развели по взаимно съгласие. В споразумението относно правните последици от прекратяването на брака се договорили ползването на семейното жилище, което било придобито по време на брака чрез покупко-продажба и съставлявало тяхна съпружеска имуществена общност, а след прекратяването на брака, останало в режим на обикновена съсобственост, да бъде предоставено на мъжа.

Половин година след прекратяването на брака Кристина предявила иск за заплащане на наемна цена за ползването на нейната ½ от имота срещу Калоян. Претендирала наемна цена в размер на 250 лева.

В отговор на нейната претенция, Калоян заявил, че не следва да й заплаща наемна цена за имота, тъй като се били развели по взаимно съгласие и  въз основа на постигнатото между тях споразумение му е предоставено ползването на имота, като в споразумението не е уговорено насрещно задължение за плащане на наемна цена.

Има ли право Кристина да претендира обезщетение за ползването на имота или Калоян може да ползва имота безвъзмездно. В първият случай отношенията между страните биха се уредили на плоскостта на наемното правоотношение, а във втория случай би бил налице договор за послужване с недвижим имот, при който ползването на имота се предоставя безвъзмездно.

Няма пречка, след като страните се разведат по взаимно съгласие, в рамките, на което производство е постигнато съгласие между тях ползването на общото семейно жилище да бъде предоставено на един от съпрузите,  другият съпруг да предяви иск за заплащане на наемна цена.

Предполага се, че страните биха могли да уредят въпроса за заплащането на наемна цена за ползването на жилището доброволно, затова и съдът, при прекратяването на брака по взаимно съгласие, не се произнася служебно относно това дължи ли си или не и евентуално каква би била цената за ползването на жилището. Ако обаче страните впоследствие не могат да се разберат дали ще се дължи наемна цена за ползването на жилището и каква би била тя, бившият съпруг, който не ползва жилището може да сезира съда за определяне на такава наемна цена.

 

Дали след прекратяването на брака по взаимно съгласие се дължи или не се дължи наемна цена от ползвателя на жилището, зависи от постигнатите договорености в споразумението за развод.

Принципът е, че всеки, който ползва чужда вещ дължи обезщетение на собственика, съответно на съсобственика за ползването на вещта. За да се изключи действието на това правило, е необходимо това да стане изрично. Така, ако в споразумението за развод по взаимно съгласие изрично е предвидено, че ползването се предоставя безвъзмездно, то съпругът, на когото не е предоставено ползването на семейното жилище няма основание да претендира заплащането на обезщетение за ползването на имота. В този случай, се приема, че отношенията между страните се уреждат на основата на договор за послужване с недвижим имот. При този вид договор се предоставя ползването на недвижим имот или на част от него, без да се търси заплащане на цена за това.

Ако обаче не е изрично уговорено, че ползването на семейното жилище се предоставя безвъзмездно, тогава не може да се приеме, че съпругът – ползвател на жилището не дължи наем на другия бивш съпруг, който също се явява съсобственик на имота, но не ползва същия.

 

Да се уговори изрично, че цена за ползването на имота не се дължи, невинаги е особено удачно. Защо това е така?

Защото в подобна хипотеза, както посочих по-горе, става въпрос за сключване на договор за послужване с недвижим имот, а в този случай собственикът винаги може, на основание чл. 249 ЗЗД, да иска връщането на имота, а това означава, че във всеки един момент би било възможно да възникне спор между страните кой да ползва семейното жилище. Съгласно чл. 249 ЗЗД заемодателят/ съпругът, който не ползва имота в разглеждания случай/ може по всяко време да  иска връщането на имота, ако сам неотложно се нуждае от него.

Освен това, тъй като при договора за послужване, страната, която е предоставила за послужване собствената си вещ, може по всяко време да иска връщането й, ако вещта не бъде върната доброволно, лицето, предоставило я за ползване, може да претендира  обезщетение за ползването й, тъй като вече не съществува основание за безвъзмездното ползване на същата.

 

В случая на Кристина и Калоян, Кристина има основание да претендира заплащане на наемна цена за имота, макар и това изрично да не е уговорено в споразумението за прекратяването на брака им по взаимно съгласие. Това е така, тъй като не е договорено изрично, че ползването се предоставя безвъзмездно.

При положение, че страните не могат да постигнат съгласие за заплащането на наемна цена и за нейния размер, заинтересованото лице може да сезира съда за разрешаването на този спор. Искът е с правно основание, чл. 57, ал. 2 СК и не е необходимо преди завеждането  му да е отправена писмена покана за заплащане на  обезщетение.

И още нещо във връзка с определяне размера на наемната цена – ако Калоян и Кристина имат деца, които живеят в имота, то Калоян ще дължи наем само за помещенията, които ползва лично – например стая и кухня, но не и за помещенията, които ползват децата –  например детската стая.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии