Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какво не е трудово злополука, според най-новите практики, съобразени с Европейското право

Марина отива на работа и по пътя претърпява злополука. Блъсната е от колоездач, при което пада и чупи дясна ръка и си навяхва крака. По спешност я откарват  в Пирогов, където се налага извършването на операция на счупената ръка., болничен престой, последващо лечение и рехабилитация.

 

Работодателят отказва да заведе злополуката като трудова, затова Марина сама я регистрира като такава в НОИ, каквото право тя има и може да упражни в едногодишен срок от настъпване на злополуката. За целта попълва заявление, в което  описва начина, по който е настъпила злополуката, прилага към заявлението епикризите,  с които разполага във връзка с проведената медицинска интервенция и последвалото лечение, прилага  писмени обяснения на свидетели-очевидци на злополуката и чака заключението на НОИ. От НОИ определят злополуката като трудова, поради това, че е настъпила по време на пътя й до работата. 

Работодателят упражнява правото си да обжалва акта, с който злополуката е приета за трудова по съдебен ред пред надлежния административен съд.

 

С решението си съдът се позова на Европейската практика и приема, че злополуката няма трудов характер. Решението влиза в сила и става окончателно, в резултат, на което Марина няма право да търси от работодателя си за заплащане на обезщетение по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, последните изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания в резултат на злополуката, тъй като злополуката не е трудова . Правилно ли е решението на административния съд, с което се отхвърля злополуката да е от трудов характер или не?

 

В най-новата съдебна практика, макар вече същата да няма задължителен характер относно приложението й от съдилищата при разрешаването на спорове по идентични казуси, се приема, че злополука, настъпила по пътя за отиване или връщане на работа не е трудова злополука. Това е така, защото злополуката не е настъпила в самия процес на работа. За да се приеме, че една злополука е трудова, то е необходимо същата да е настъпила или в процеса на извършване на трудовата дейност, или през времето, прекарано на работното място.

 

Поради изложените съображения не следва да се приеме, че претърпяната от Марина злополука няма трудов характер. Злополуката е настъпила по времето, когато Марина е отивала на работа, но не когато е извършвала някаква трудова дейност или когато е била на работното си място.

 

Ако по време на самата работа, беше настъпил инцидент, само тогава Марина би могла да претендира, че злополуката е трудова. Например, ако Марина беше на работа и се беше наложило да отиде от т. А. до т. Б. ,  във връзка с работата й / например да отиде до фирмата, извършващи преводи, за да получи документи, във връзка с работата й/ и тогава беше блъсната от колоездач, в резултат, на което претърпява увреждания, само тогава злополуката може да се приеме за трудова и може да се претендира обезщетение от работодателя по чл. 200 КТ за всички увреждания –  от имуществен и от неимуществен характер. В случая злополуката би била настъпила във връзка и по повод извършената от нея работа и следователно би могло да се ангажира отговорността на работодателя за обезвреда на настъпилите вреди.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии