Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

В интерес на длъжника ли са изменения в ГПК от 2017 година

Измененията от 2017г. в ГПК  целят да бъде предоставена защита в по-голяма степен на длъжника . Предвидени са мерки за защита преди всичко в изпълнителното производство, с които се цели ограничаване на разходите, които длъжникът заплаща във връзка с образуваното и воденото срещу него изпълнително производство. Освен това  при по-малки по размер дългове,  се предвижда всички разходи по изпълнението да бъдат определени в размер, определяем съгласно минималната работна заплата за страната.

Но нека разгледаме едно по едно измененията, които засягат длъжника.

Едно от съществените изменения е във връзка с връчването на съобщение до длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК –  чрез залепване на уведомлението. Разписаната норма в новия си вариант предполага по-големи гаранции длъжникът да узнае за книжата, които са му връчени чрез залепване, а не да се окаже осъден, без изобщо да е разбрал, че срещу него се води съдебно производство и да разбере за всичко това едва когато се стигне до съдебен изпълнител и когато дългът е нараснал значително, понеже допълнително са начислени та такси и разноски в изпълнителното производство.

Изрично сега в закона е посочено, че за да се стигне до връчване чрез  залепване на съобщение, връчителят на съда трябва да направи поне три посещение, като между всяко от тях има промеждутък от поне една седмица и поне едно от посещенията трябва да е в неприсъствен ден. Само в случай, че връчителят установи чрез справка при управителя не етажната собственост, че лицето не пребивава на адреса, това правило не се прилага, тъй като е логично, че при положение, че лицето не пребивава на адреса, колкото и пъти да бъде посещаван адреса,  лицето няма да бъде намерено там. Начинът, по който връчителят установява, че лицето не пребивава на адреса, дава в по – голяма степен гаранции за достоверността на така събраната информация. Връчителят следва да събере тази информация, не по какъвто и да било начин, например от съсед, при положение, че в днешно време много от съседите изобщо не се познават, особено в по-големите жилищни блокове, а чрез справка, извършена при управителя на етажната собственост, съответно от кмета на общината, когато съобщенията се връчват чрез кметството, който вариант се прилага при връчване в по-малки населени места.

На следващо място, в случай, че въпреки връчването на съобщението чрез залепване на съобщението, адресатът не се яви да получи  в съда предназначените за него книжа, съдът проверява не само неговия постоянен и настоящ адрес и ако установи разлика между тези адреси и адресът, на който е било връчено съобщението чрез залепване, разпорежда връчването да стане и на тези адреси, както досега, но освен това проверява местоработата на длъжника и разпорежда връчване да се извърши и по месторабота на длъжника. По този начин се осигурява в максимална степен гаранция адресатът да получи книжата.

Най-радикалната промяна в защита интереса на длъжника, свързана с връчване на съобщения чрез залепване е разпоредбата, уреждаща връчването на заповеди за изпълнение. Съгласно отменение ГПК  в случай, че съобщението бъде връчено чрез залепване и длъжникът не се яви в указания двуседмичен срок от датата на залепване на съобщението, за да получи книжата по делото, заповедта за изпълнение се считаше за надлежно връчена и ако от този момент,  в двуседмичен срок не постъпеше възражение в съда от името на длъжника, заповедта за изпълнение влизаше в сила. По този начин не бяха редки случаите, при които длъжниците узнаваха за това, че са осъдени, едва когато се стигнеше до съдебен изпълнител, при това, без да са могли да оспорят задължението, просто защото не са разбрали, че са съдени. По този начин нерядко се стигаше до ситуация, в която длъжникът всъщност не дължи претендираните суми за заплащане, но поради факта, че не узнал за това, че го съдят, не е могъл да оспори вземането, съответно в редица от случаите не можеше нищо да се направи за отпадането на дълга.

 

Съгласно новите изменения в ГПК, при връчване на заповед за изпълнение чрез залепване, в случай, че длъжникът не се яви да получи книжата в съда, след изтичането на срока за възражение, се приема, че длъжникът е възразил срещу вземането, а не че се е съгласил с него и в този случай съдът указва на кредитора, че ако желае може да го съди, за да установи, че вземането му действително съществува. По този начин на кредитора не се спестява необходимостта да докаже по основание и размер претендираното вземане, без значение, че длъжникът не е  подал възражение, срещу заповедта за изпълнение, в случаите, в които  заповедта за изпълнение му е връчена чрез залепване.

Ако по делото за установяване съществуването на вземането , длъжникът отново не бъде намерен, за да му бъдат връчени исковата молба и доказателствата към нея, му се назначава служебен адвокат, който да защитава интересите му на разноски на кредитора.  По този начин в максимална степен се избягва възможността длъжникът да бъде осъден, без да е упражнил правото си на защита, понеже не е могъл да узнае, че е съден.

Нов момент, също в защита интересите на длъжника  е , че в случаите, когато заповедта за изпълнение е издадена на някое от основанията по 417, т. 1 –  до 8, като най-масовият случай  е издаване на заповед за изпълнение  въз основа на извлечение от счетоводни книжа на банка и когато заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК –  чрез залепване на съобщението, когато съдът дава указания на кредитора за възможността му да предяви иск за установяване на вземането си, той /съдът/ постановява спиране на изпълнението и по този начин докато тече исковото производство, съдебният изпълнител  не може да извършва изпълнителни действия  по събирането на дълга.

 

Друга особено съществена промяна е тази относно спирането на сроковете. Съгласно новите изменения се приема, че сроковете за извършване на съдопроизводствени действия спират да текат по време на официалните празници, признати за такива съгласно Кодекса на труда и по време на съдебната ваканция. Официалните празници са , първи януари, трети март, Велики петък, Велика събота , Велика неделя и понеделник след Великден, първи май,  шести май, двадесет и четвърти май,  шести септември, двадесет и втори септември, първи ноември, двадесет и четвърти, двадесет и пети и двадесет и шести декември. През тези дни по всички дела сроковете спират да текат.

Съдебната ваканция обхваща периода от петнадесет юли до първи септември. В този период от време сроковете  спират да текат, с изключение на сроковете по следните дела: наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража; делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение; искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител; дела по несъстоятелност; дела по Закона за защита от домашното насилие; дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец; дела за осиновяване на дете; други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.

Друга гаранция за защита на интересите на длъжника е ограничаването на размера на таксите по изпълнителните дела, като е застъпен принципът, че таксите по изпълнителните дела намаляват с увеличаване на материалния интерес. Приема се, че сборът на всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава следните размери:

-за задължения в размер до 10% от минималната работна заплата- таксите за сметка на длъжника не могат да бъдат в по-голям размер от 30% от минималната работна заплата;

-за задължения в размер от 10% до 20 % от МРЗ – до 40% от минималната работна заплата;

-от 20% до 50% от МРС –  до 50% от МРЗ;

-от 50% до една МРЗ –  70% от МРЗ;

-от една до две МРЗ – до 80 % от МРЗ;

-от две до три МРЗ – до 90 % от МРЗ;

В случай, че Взискателят иска извършването на допълнителни изпълнителни действия, таксите, които надвишават гореуказания размер,  остават за негова сметка. Също за сметка на Взискателя остават и разноските за поискан от него изпълнителен способ, който обаче не е приложен.

Не по-малко съществен момент е, че ако досега съдебните изпълнители можеха да насочат изпълнението срещу цялото несеквестируемо имущество на длъжника, то в момента изпълнението следва да е съобразно с размера на дълга, а и с поведението на длъжника и с възможността вземането да остане неудовлетворено. Ако досега за дълг в размер, например,  от 4000 лева, беше напълно възможно да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, да бъдат възбранени имотите му и изнесени на публична продан, запорирани банковите му сметки и моторните му превозни средства, изобщо изпълнението да бъде насочено срещу цялото му секвестируемо имущество, то сега съдебният изпълнител трябва да насочва изпълнението по начин, адекватен на размера на задължението, тъй като няма причина да се предприемат такива крути действия, които ограничават действията на длъжника, при положение, че само един или няколко изпълнителни способа биха били достатъчни за удовлетворяване на вземането. В случай, че съдебният изпълнител наложи повече обезпечителни мерки, отколкото в действителност са необходими и/или приложи изпълнителни способи, които не са съразмерни със задължението, то това би било основание за ангажиране на неговата имуществена отговорност, съгласно чл. 45 от ЗЗД, когато се касае за изпълнителни  дела, водени пред частен съдебен изпълнител, съответно по чл. 49 ЗЗД, когато се касае за изпълнителни производства пред държавен съдебен изпълнител.

 

Друг особено важна промяна е свързана със спирането на изпълнението по изпълнително производство. Досега, когато се постановяваше спиране на изпълнението по изпълнителното производство, ако преди датата на спирането бяха наложени запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, то удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника продължаваха да се правят, само дето сумите, които се удържаха от длъжника не се превеждаха на взискателя, а се чакаше съдебно решение, с което да се установи дали сумите се дължат или не. При установяване, че сумите не се дължат –  те се връщаха на длъжника, а в случай, че не се установеше, че сумите са недължими –  се предаваха на взискателя. Съгласно новите изменение, при спиране на изпълнението, съдебният изпълнител престава да прави удръжки от заплатата на длъжника, и изобщо от всяко възнаграждение или обезщетение, което длъжникът получава срещу труда си, което съвсем не е за пренебрегване, още повече като се има предвид, че делата, дори и при най-добро стечение на обстоятелствата, продължават с месеци, ако не и с години.

Това правило не се прилага единствено за вземания за издръжки и за вземания, произтичащи от непозволено увреждане.

Новите изменения в ГПК  в голяма степен защитават интересите на длъжника, но невинаги. Така например в новите изменения е залегнала разпоредба, че при отхвърляне на иска поради ненастъпила предсрочна изискуемост, не се издава обратен изпълнителен лист. Какво означава това? Тази разпоредба защитава преди всичко интересите на банките – кредитори по договори за кредит. За да осъди банката един длъжник относно задължения по кредит с ненастъпил падеж, банката трябва да установи, че преди датата, на която е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните си книги, е направила задълженията по кредита, с ненастъпил падеж предсрочно изискуеми, като е изпратила уведомление, което е получено от длъжника, съдържащо изявление за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита. В много от случаите банката не е изпращала подобно изявление, но се е снабдила с изпълнителен лист от съда срещу длъжника и е образувала изпълнително дело срещу него, в рамките на което е била удържана сума от длъжника, често значителна. Впоследствие, тъй като банката не е доказала, че е упражнила правото си да направи задълженията по кредита с ненастъпил падеж предсрочно изискуеми, искът на банката за съществуването на вземането бива отхвърлен. Междувременно обаче от длъжникът са удържани парични суми. Длъжникът обаче няма възможност, съгласно новите изменения на ГПК, да се снабди с изпълнителен лист срещу банката, за да получи сумите, които са били събрани от него в рамките на воденото срещу него изпълнително производство, независимо, че искът на банката е отхвърлен, поради ненастъпила предсрочна изискуемост. Законодателят е преценил, че обратен изпълнителен лист няма да се издава на длъжника, ако искът на банката е отхвърлен само поради ненастъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредит. Тази разпоредба поставя под съмнение доколко всъщност са равнопоставени страните в разглежданата хипотеза.

Нов момент е и възможността длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Най-съществен е моментът относно възможността длъжникът да обжалва отказът на съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 –  поради бездействие от страна на Взискателя, продължило повече от две години. В този случай прекратяването на изпълнителното дело настъпва по силата на закона, но какво от това, при положение, че при подаването на молби за прекратяване на принудителното изпълнение на това основание, при отказ на съдебния изпълнител, да направи това, възможност за защита нямаше, тъй като този негов отказ беше необжалваем и на практика оставаше възможността да се води иск за установяване несъществуването на вземането, стига да са налице основания за това /например задължението да е отпаднало поради погасяването му по давност, опрощаване, прихващане и др./

Сега вече отказите на съдебните изпълнители да прекратят, спрат или приключат принудителното изпълнение са обжалваеми.

На следващо място, следва да се имат предвид промените, определящи каква част от възнаграждението за труд може да бъде удържано по принудителен ред от длъжника. Промените, касаещи тези правила, са уредени в чл. 446 от ГПК и са извършени с оглед защита интереса на длъжника. Ето и как законово са регламентирани тези новите правила:

Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

  1. ако длъжникът получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
  2. ако длъжникът получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
  3. ако длъжникът получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

 

Трябва да се вземе предвид също така, че срещу  доходите по чл. 446 , както и по отношение на помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, принудителното изпълнение не може да се насочи, ако тези средства се изплащат на длъжника по банков път, стига да са постъпили по банковата му сметка през последния месец, считано към датата на налагането на запора. Ако тези средства са постъпили по-рано от един месец преди датата на налагането на запора, се счита, че те вече имат характер на банков влог и съответно принудителното изпълнение може да бъде насочено срещу тях. Ето защо е добре заплатите, другите възнаграждения за труд и обезщетенията да се теглят в рамките на един месец от постъпването им по банкова сметка на длъжника, за да не може да бъдат удържани по принудителен ред от длъжника.

 

Налице са съществени промените при публична продан на недвижим имот.

Новост при публичната продан на недвижим имот е фактът, че в случай, че длъжникът иска да спре изпълнението, насочено срещу негов недвижим имот, той може да внесе 20% от задълженията по изпълнителния лист, вместо 30% както беше по стария ред,  и да се задължи писмено да внася ежемесечно по 10% от дълга до погасяване на вземането. В случай, че длъжникът не изпълни задължението си за внасяне на ежемесечните вноски, съдебният изпълнител може отново да насочи изпълнението спрямо недвижимия имот, като второ спиране на изпълнението на това основание не се допуска.

Налице е нововъведение и по отношение на определяне на цената на имота, на която трябва да започне публичната продан. По отменения ред съдебният изпълнител имаше възможност по своя преценка да определи цената на имота или да назначи вещо лице, което да оцени имота. По новия ред  на съдебния изпълнител вече не се предоставя възможност сам да преценява каква е цената на имота, а е задължително да бъде назначено вещо лице-оценител, което да даде заключение. В случай, че някоя от страните- Взискателя и Длъжникът не са съгласни с така даденото заключение, всеки от тях може да иска извършването на допълнителна оценка за имота. При повече от една оценки, стойността на имота се определя като средноаритметична стойност от всички оценки. Началната цена, на която започва публичната продан е 80% от стойността на имота, докато по отменения ред беше в размер на 75% от оценката на имота. Освен това към момента началната цена не може да бъде по-ниска от данъчната оценка за имота, при първата публична продан. В случай , че първата публична продан не се осъществи, втора публична продан започва на 90% от цената на имота, определена за първата публична продан. Ако и при втората публична продан имотът, не бъде продаден и в едномесечен срок не постъпи искане от взискателя за нова публична продан и за определяне на нова начална цена, то имотът се освобождава от принудително изпълнение и съдебният изпълнител вдига наложените възбрани  по отношение на имота.

Важно е също така да се отбележи, че съобразно новия ред наддавач може да прави само едно наддавателно предложение, а също и че наддавателните предложения не могат да надхвърлят началната цена с повече от 30%, в противен случай те са недействителни. По този начин се ограничава възможността имотът да бъде продаден на безценица и се ограничава възможността да се развива бизнес  с имоти, продавани на публична продан.

Още по-интересна е новата възможност, която предвижда законодателя  да бъде създадена онлайн платформа за електронни публични търгове към Министерството на правосъдието, чрез която съдебните изпълнители да могат да продават както движими, така и недвижими вещи. Съдебните изпълнители вече ще могат да продават имоти онлайн, като при това имотите ще могат да бъдат продавани не само  за събиране на вземания по изпълнителни дела, но и  по собствено желание на собствениците на имотите, без срещу тях да е издаден изпълнителен лист. В тези случаи собствениците на имотите ще могат сами да определят цената, от която да започне наддаването на техните имоти. Не маловажен е фактът, че имотите, продавани чрез онлайн платформата за електронни публични търгове ще могат да се закупуват чрез банкови кредити.  Срокът за създаването на тази онлайн платформа е осемнадесет месеца след влизане в сила на измененията в ГПК.

 

 

Друго съществено изменение, свързано с изпълнителните производство по изменения ГПК предвиждат, че ако длъжникът премине на нова работа, първоначалният работодател препраща запорното съобщение на новия работодател. Освен това, запорно съобщение за вземания за издръжка се вписва в служебната или трудовата книжка на длъжника  от лицето, което изплаща трудовото възнаграждение и по този начин, дори длъжникът да смени работата си, той трудно би избегнал задължението да плаща издръжка, каквато беше обичайната практика досега.

 Важно изменение е предвидено и в разпоредбата на чл. 528 ГПК, касаещи  изпълнение по принудителен ред на режим за свиждане на дете. Когато има определен режим за осъществяване на лични контакти между детето и родител /или баба и дядо/  и другият родител възпрепятства осъществяването а тези лични контакти, то родителят, чийто интереси са засегнати може да се обърне към съдебният изпълнител с искане да приведе в изпълнение по принудителен ред регламентирания режим за осъществяване на лични контакти. До момента беше спорно дали съдебният изпълнител следва да налага глоби при неизпълнение на това задължениеили следва да предаде детето по принудителен ред на родителя с право на лични контакти. Сега тези неясноти са преодолени. Съдебният изпълнител не само има право да предаде детето по принудителен ред на родителя, с определен режим за осъществяване на лични контакти с детето като при нужда изисква съдействието за това да органите на полицията, на кмета на общината, района или кметството, но и наред с това да налага глоби в размер до 400 лева за всяко неправомерно неизпълнение  на задължението за предаване на дете, с цел да бъдат осъществени лични контакти. След влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител за налагане на глоба на това основание, постановлението се изпраща на НАП, която овластява съдебния изпълнител принудително да събере наложените глоби.

 

Друг съществен момент, който гарантира в по-голяма степен задълженията да бъдат събрани по принудителен ред, е възможността, която се предоставя с новите изменения в ГПК, изпълнението да бъде насочено срещу, по искане на взискателя, и върху обособена част  от предприятието на длъжника. Такава обособена част е  магазин, ателие, кораб, цех, ресторант и всякакъв друг вид организационна структура, която може самостоятелно да осъществява търговска дейност.  Продажбата на обособена част се извършва по реда на публичната продан на недвижими имоти.

Не  на последно място следва да се отбележи, че принудителното изпълнение вече може да бъде насочено и срещу правото върху марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн, топология на интегралната схема и сертификат за сорт растения или порода животно. Принудителното изпълнение отново се осъществява по реда на публична продан на недвижими имоти.

 

Нововъведение представлява и факта, че вече Решенията на Върховния касационен съд по уеднаквяване на съдебната практика, не съставляват вече задължителна съдебна практика. Това означава, че независимо , че ВКС се е произнесъл по конкретен начин по даден казус,  долните съдилища в случай , че се сблъскат със същия казус, не са длъжни да разрешат спора по същия начин, както преди това го е разрешил ВКС.

Като цяло промените в ГПК  от 2017 год. имат за цел да осигурят по-голяма защита на длъжника  и са направени в защита на неговите интереси. Дали промените ще дадат целения резултат, предстои да се установи в практиката.

Настоящото изложение няма за цял да ревизира всички новоизменения в действащото ГПК от 2017г., а само най-съществените  и считам, с най-голямо приложение от тях.

 


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар