Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Как Петър Петров не плати нито лев на Топлофикация

Петър Петров не беше плащал от години задълженията си към Топлофикация, защото сметките му се виждаха нереални. Няколкократно служители на дружеството звъняха на вратата на жилището му с увещания да вземе да сключи  споразумение за разсрочено плащане на дълга  като дори предлагаха Топлофикация а се откаже от по-старите задължения, а Петър Петров да плати само задълженията за последните три години и то на разсрочено плащане.

Като видяха от  дружеството, че длъжникът няма намерение да плаща,  заведоха срещу него дело като претендираха заплащане на задълженията само за последните три години, които не бяха погасени по давност и следователно не можеха да отпаднат на това основание.

 

Първоначално Петър Петров получи от съда документ, озаглавен „Заповед за изпълнение”, в който пишеше, че той е осъден да заплати на Топлофикация определена сума, съставляваща главница за потребена топлинна енергия за посочен в документа период и имот, ведно със законната лихва от определена в документа дата до окончателното плащане, ведно с начислена лихва за забава и разноски в производството. Към заповедта за изпълнение имаше приложено и бланкетно възражение, за което пишеше, че може да се подаде до съда, без длъжникът да обяснява обстойно защо смята, че не дължи дълга.  Петър Петров това и направи –  попълни трите си имена в празното възражение, адреса си и номера на делото, подписа възражението и на другия ден го занесе в съда.

 

Мислеше си, че въпросът е приключил, докато около два месеца по-късно на вратата  на жилището му не позвъня призовкар, който носеше нови документи от съда. Сега му връчи искова молба, заедно с набор от книжа към исковата молба.

Призовкарят му каза, а и в документите пишеше, че има право, ако желае, да подаде писмен отговор на исковата молба в едномесечен срок от получаването й. Сега Петров като се позамисли, реши, че май ще му трябва юридическа помощ, за да  се оправи по-нататък с делото, което се водеше срещу него и затова реши да се консултира с адвокат, а за по-сигурно реши, че му е необходимо и второ мнение, за да прецени какво да направи.

 

Отиде при двама адвокати и те като разгледаха документите по делото, установиха следното: вземането, което Топлофикация претендираше не беше погасено по давност, следователно не можеше да отпадне на това основание. Освен това от Топлофикация бяха доказали, че Петър Петров е потребител на техните услуги, като бяха установили, представяйки нотариален акт за собственост на името на Петър Петров, че той е собственик на имота и следователно имаха основание да претендират  сумата за начислена топлинна енергия  за заплащане от него.

 

Изобщо нещата не бяха в полза на Петър Петров. Ако делото продължеше, най-вероятният изход от спора, би бил Петър Петров да бъде осъден да заплати  претендираните суми за заплащане. Той би могъл да оспори задълженията по размер, но в този случай по делото щяха да бъдат ангажирани две експертизи: съдебно – техническа и съдебно –счетоводна и те на практика щяха да потвърдят размера на претендираните задължения. Явно, че смисъл от експертизи нямаше, още повече, че като краен резултат, ако с експертизите се потвърдеше размера на начислените задължение, в тежест на Петър Петров щеше да  плати и разноските за тези експертизи. Предвид най-вероятния изход от спора –  а именно,  Петър Петров да загуби делото, беше в негов интерес делото да не продължава. Как можеше да стане това?

 

До прекратяване на делото можеше да се стигне, ако Петър Петров оттегли възражението, което е подал срещу заповедта за изпълнение /онова бланкетното, което получи с връчването на самата заповед за изпълнение и в което попълни собственоръчно личните си данни, и депозира в съда, без много, много да се мотивира/.

 

Оттеглянето на възражението се извършва  с подаването на молба в този смисъл до съда, пред който делото е висящо. След подаване на молбата за оттегляне на възражението, съдът прекратява делото, защото няма смисъл да се продължава воденето на същото. Производството по делото се връща на етап, в който все едно длъжникът не е оспорил вземането в заповедта за изпълнение. При неоспорено вземане  по заповедта за изпълнение, съдът издава изпълнителен лист в полза на кредитора / в случая Топлофикация/, за да може кредиторът да събере сумите, на които длъжникът е осъден по принудителен ред. /Изпълнителен лист се издава защото макар и длъжникът да не оспорва сумите, не е заплатил същите/.

 

Дотук добре, длъжникът като разбра, че воденето на дело само ще го натовари с допълнителни такси, разноски и лихви, реши да прекрати делото като оттегли възражението си  срещу заповедта за изпълнение. Разбрахме още, че в този случай, ако длъжникът не плати задълженията по заповедта за изпълнение и не представи доказателства за така извършеното плащане, съдът ще издаде изпълнителен лист на кредитора за сумите по заповедта за изпълнение.

 

Може ли обаче длъжникът да направи така, че да не се налага да плаща дълга по заповедта за изпълнение,  в случаите, в които е оттеглил възражението си срещу вземанията по същата?

 

Отговорът на така поставения въпрос е, че да, има случаи, в които това може да се случи. Невинаги, но понякога е възможно.

 

 Ето как може да стане това.

 

Докато е траело съдебното производство като се започне от момента, в който кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,  последвало е  връчване  на заповедта за изпълнение, после длъжникът е оспорил дълга чрез подаване на възражение и  съдът е указал кредитора за правото му да предяви иск срещу длъжника, кредиторът е предявил иск срещу длъжника и съдът е разпоредил искът да бъде връчен на длъжника е изминал немалък период от време. В нередки случаи се оказва, че вземането  щеше да се погаси междувременно по давност, ако не беше образувано съдебно производство.

 

Когато Топлофикация подава заявление за издаване на заповед за изпълнение,  обикновено оформя документите си така, че датата на подаването на заявлението да е последния момент преди вземането да се погаси по давност. Ако бъде подадено възражение срещу заповедта за изпълнение и след това бъде образувано исково дело, което приключи с решение, давността се смята за прекъсната от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от страна на Топлофикация.

 

Ако обаче бъде издадена заповед за изпълнение и срещу нея не бъде подадено възражение, молбата за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността относно вземането. В този случай давността се прекъсва едва с първото валидно предприето изпълнително действие срещу длъжника –  а това обикновено е молбата на кредитора за образуване на изпълнително дело.

 

В случаите, при които е било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, но впоследствие това възражение е оттеглено, се приема, че възражение срещу заповедта за изпълнение изобщо никога не е бил подавано и следователно в този случай давността ще се смята прекъсната едва с предприемане на валидно изпълнително действие спрямо длъжника –  а именно подаването на молба за образуване на изпълнително дело.

 

В разглеждания  по-горе случай, Петър Петров оттегляйки възражението си срещу заповедта за изпълнение прави така, все едно никога не е подавал възражение срещу заповедта за изпълнение. Всички  извършени след подаването на възражението срещу заповедта за изпълнения действия губят правното си значение –  включително подаването на исковата молба в съда.  Оттегляйки възражението си срещу заповедта за изпълнение, Петър Петров връща делото на етап, в който е получил заповедта за изпълнение и не е оспорил вземанията по същата.

Сега, ако Петър Петров не плати дълга по заповедта за изпълнение и не представи доказателства за това пред съда, съдът трябва да издаде изпълнителен лист в полза на кредитора.

 

Кредиторът може, въз основа на изпълнителния лист да подаде молба до съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело срещу Петър Петров, за да бъде събрана по принудителен ред сумата по заповедта за изпълнение, само че давността относно вземането ще се прекъсне едва с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело, а не на какъвто и да било по-ранен етап. Ако междувременно давността за вземането или за част от него е изтекла, длъжникът може да се позове на изтекла погасителна давност в негова полза и да се освободи от задължението за заплащане на дълга. Възражението за давност трябва да се направи пред съд, за да има същото правно действие, което означава, че длъжникът трябва да води дело, за да отпадне задължението, но в този случай неговият шанс за успех надвишава многократно шансовете му, ако беше продължил делото в първоначалния му вид, където не можеше да се позове на изтекла погасителна давност.

 

Или накратко казано какво направи Петър Петров, за да не плати дълга, за който Топлофикация предяви искова молба срещу  него: След като получи заповед за изпълнение, вземането по която не беше погасено по давност към датата на издаването й, Петър Петров подаде възражение срещу вземанията по същата.

На по-късен етап получи  искова молба и доказателства към нея –  последица от подаденото възражение.

След това Петър Петров оттегли възражението си срещу заповедта за изпълнение и съдът прекрати делото, поради липса на правен интерес от продължаването му.

Тъй като Петър Петров не представи доказателства дългът да е платен, съдът издаде изпълнителен лист в полза на Кредитора, за да може последният да събере по принудителен ред вземанията си от Петър Петров.

Кредиторът образува изпълнително дело, а Петър Петров заведе иск, за да установи, че вземането му към датата на подаването на молбата за образуване на изпълнително дело от страна на Кредитора вече е погасено по давност, тъй като при това положение давността относно вземането се прекъсва едва с молбата за образуване на изпълнително дело, а не на някакъв по-ранен етап, независимо, че е имало образувано съдебно производство.

 

В разглеждания случай, с оттегляне на възражението срещу заповедта за изпълнение, заповедта за изпълнени се стабилизира, само че давността се прекъсва едва с предприемане на валидни изпълнителни действия.

 

Петър Петров може и да не чака да се стигне до съдебен изпълнител, за да се позове на изтеклата в негова полза погасителна давност относно претендираното вземане за заплащане. Ако давността е изтекла и без длъжникът да е разбрал, че срещу него е образувано изпълнително дело, той може да установи по съдебен ред, че вземането е погасено по давност. Той има интерес да направи това, за да не наложи междувременно съдебният изпълнител запори и възбрани  върху имуществото на длъжника.

 

Понякога,. Дори в случаи когато положението изглежда безнадеждно изход от ситуацията има . Дали ще се търси решение на даден проблем или ще се приеме ситуацията за окончателна понякога е въпрос на избор.Тъй или иначе всички ние правим най-доброто, на което сме способни именно в този момент.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар